3 Юнона

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**3 Юнона**
Откриване ^A


Открит от	Карл Лудвиг Хардинг
Дата	1 септември, 1804 г.
Предварително означение	няма ^B
Категория	Основен пояс (Семейство Юнона)
Орбитални параметри ^C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5)
Ексцентрицитет (e)	0,258
Голяма полуос (a)	399 102 Gm (2,668 АЕ)
Перихелий (q)	295 949 Gm (1,978 АЕ)
Афелий (Q)	502 255 Gm (3,357 АЕ)
Орбитален период (P)	1591,609 дни (4,36 години)
Средна орбитална скорост	18,24 km/s
Инклинация (i)	12,972 °
Дължина на възходящия възел (Ω)	170,127°
Параметър на перихелия (ω)	247,890°
Средна аномалия (M)	254,993°
Физически характеристики
Размери	233,9 km
Маса	2,824×10¹⁹ kg
Плътност	4,2 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,13 m/s²
Втора космическа скорост	0,18 km/s
Период на въртене	0,3004 дни
Спектрален клас	S-клас астероид
Абсолютна величина	5,33
Албедо	0,238
Средна повърхностна температура	~163 K
редактиране

3 Юнона е астероид, открит на 1 септември 1804 г. от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг, използвал двуинчов телескоп. Разположен е в основния пояс. Носи името на митологичната фигура Юнона, най-значимата богиня от римската митология.

Юнона, главния представител на Семейство Юнона е един от най-големите астероиди в основния пояс, с диаметър от 234 km. Счита се за принадлежащ съм S-клас астероидите, тъй като е високорефлективен и съставен от никел, желязо, магнезий и силикати.

Според Джеймс Хилтън орбитата на Юнона през 1839 г. се е променила незначително, вероятно под гравитационното въздействие или сблъсък с друго тяло.

Юнона е първият астероид, наблюдаван по време на окултация. На 19 февруари 1958 г. той затъмнява звездата (SAO 112328). Впоследствие са наблюдавани още няколко окултации.

През 2003 г. Юнона е заснет от телескопа Хукър на обсерваторията Mount Wilson, който използва адаптивна оптика. Определен е диаметър от 267 km, като общата форма на астероида е неправилна. След наблюдения в инфрачервения диапазон е установено наличието на 100 километров кратер, образуван в близкото минало (в геоложки мащаб) на астероида. Спектрографски наблюдения показват че Юнона вероятно е източникът на често срещаните скалисти метеорити, наречени хондрити, съдържащи примеси от оливин и пироксин.