Александруполис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Александруполис | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 48 885 (2001) |
| Надм. височина: | 11 м |
| Геогр. положение: | 40° 50' 51 сев. ш. 25° 52' 28 изт. д. |
| Пощ. код: | 681 00 |
| Тел. код: | 25510 |
Дедеагач или Александруполис (на гръцки: Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις , Александруполис, на турски: Dedeağaç, Дедеагач) е град в североизточната част на Република Гърция. Градът разположен в историческата област Западна Тракия и е център на Дем Александруполи и на Ном Еврос, част от административната област Източна Македония и Тракия. Градът е разположен на северния бряг на Егейско море на няколко километра западно от устието на река Марица (Еврос) в подножието на ниската планина Овчарица (Цопан). Наброява 48 885 жители.
[редактиране] История
Александруполис е сравнително нов град с кратка история. Около 1850 г. рибари от околни села се събират на това място и образуват село наречено Дедеагач. Името в свободен превод от турски означава “старо дърво” или “дърво на отшелник”. Две са версиите за името Дедеагач - първата, че името произхожда от вековния дъб под сянката на който е живеел и/или се е намирал гробът на турския отшелник на име Деде, а втората е, че на тази местност е имало много дървета по крайбрежието.
През 1870 г. започва строежът на железопътна линия свързваща пристанището Дедеагач с Одрин, а по-късно със Солун и с Цариград. Железницата дава силен тласък за развитието на града. Благоустройственият план на града е изработен от руски инженери, когато през 1877 г. в града влизат руски войски по време на Руско-турската освободителна война. Тогава е построен и прочутият Фар на Дедеагач – втори по височина в света.
В хода на Балканската война на 13 ноември 1912 г. българските войски влизат в Дедеагач. По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. България получава пристанището Дедеагач, свързано чрез железопътната линия до Мустафа паша (Свиленград) с българската железопътна мрежа.
По време на Междусъюзническата война на 12 юли 1913 г. гръцката войска окупира Дедеагач. Но, според подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, Беломорска Тракия заедно с Дедеагач остава в границите на България.
По силата на Ньойския договор (27 ноември 1919 г.), поставил край на участието на България в Първата световна война, управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. На 14 май 1920 г. гръцката армия влиза в града след предаването на Западна Тракия на Гърция. Тогава градът се преименува за кратко на Неаполис, а после на Александруполис, в чест на тогавашния гръцки крал Александрос I, (а не на древния цар на Македония Александър Велики – както понякога се твърди), който непосредствено след развоя на тези събития е посетил града заедно с Елевтериос Венизелос – тогавашния министър председател.
На 19 – 20 април 1941 г. германското командване дава зелена светлина на България да заеме военно Беломорието и българската войска отново влиза в Дедеагач. През 1944 г. българските войски се изтеглят от Дедеагач и градът остава в пределите на Гърция. Днес градът на димотики се нарича Александруполи.
[редактиране] Източници
- Антон Ж. Иванов. Беломорието - българската врата към света
Δημοκρίτειο Πανεπιστήμιο Θράκης. Η Πόλη μας- Αλεξανδρούπολη. Η σύγχρονη πόλη που δημιουργεί την ιστορία της.
