Александър Македонски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Александър Македонски цар на Древна Македония |
|
 |
|
| Роден: | 356 пр.н.е. Пела, дн. Гърция |
|---|---|
| Починал: | 10 юни 323 пр.н.е. Вавилон, дн. Ирак |
Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II. В рамките на 12 години той завладява Персийското царство, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия.
Съдържание |
[редактиране] Ранно детство
Александър Македонски е роден през 356 пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II, а негова майка царица Олимпия. За образованието на малкия Александър бил привлечен Аристотел - велик мислител и учен в Древна Гърция. Аристотел преподавал на Александър риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги криел под възглавницата си.
[редактиране] Възкачване на престола
През 339 пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра от Македония (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се е казвала Клеопатра). Тъй като майка на Александър, Олимпия е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома. След неочакваното убийство на Филип през 336 пр.н.е. на сватбата на дъщеря му Клеопатра Македонска и царя на Епир Александър, армията провъзгласява Александър, тогава 20 годишен, за негов наследник на престола и нов цар на Македония. На следващата година (335 пр.н.е.)Александър решава да завладее Тракия с цел да заздрави река Дунав, като западна граница на македонското царство.
[редактиране] Период на завоевания 1
[редактиране] Падането на Персийската империя
През втората половина на 4 век пр.н.е. персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва без успех да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приел името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Древна Гърция и светотатството с гръцките светини по време на похода на Ксеркс I през периода на гръко-персийските войни. През пролетта на 334 пр.н.е. Александър преминал Хелеспонт с 30 000 пехотинци и 5 000 конници. Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба бил Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състоящата се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разположила на високия десен бряг на река Граник, която се вливала в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменон преминали реката, където битката започнала. Лошото командване на персите било причина те да бъдат разбити. Останалите живи 2 000 наемници са взети в плен, и изпратени в Македония като роби.
След победата при Граник Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. Гръцките градове го приветстват като победител. Единствено градовете Милет и Халикарнас оказват съпротива, но след ожесточен щурм двата града са превзети от македонците. В края 334 пр.н.е. и началото на 333 пр.н.е. Александър завладява голяма част от Мала Азия. По същото време персийския цар Дарий ІІІ събира и подготвя голяма армия. В средата на 333 пр.н.е. той потегля с нея в Северна Сирия за среща с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 пр.н.е. при град Иса. Битката завършва с победа за Александър. Дарий ІІІ избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка - целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците е майката, жената и двете дъщери на Дарий III. В резултат на тази победа финикийските градове признават властта на Александър. Само град Тир не отваря вратите си на македонската армия. След осем месечна обсада през 332 пр.н.е. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. След поражението и изгубването на семейството си Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за жена на македонския цар. Парменион посъветва да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявил намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Тир и източното крайбрежие на Средиземно море, Александър Македонски тръгнал към Египет.
[редактиране] Завземане на Египет и Вавилон
В 332 пр.н.е. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и придава властта и хазната в ръцете на Алексадър Велики. Малко преди пътуването си до Сива, през същата 332 пр.н.е. в делтата на Нил, той основава град Александрия, който става най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. През пролетта на 331 пр.н.е. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в Азия по посока към Северна Месопотамия. Войската на Александър Македонски преминава реките Ефрат и Тигър, и през есента 331 пр.н.е. в равнината до селцето Гавгамела се състои решителната битка. Войската на персийския цар Дарий е разбита, а самият той избягва. Въпреки че македонската конница изминава 80 км през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили. Както Египет, така и Вавилон посреща Александър като цар. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на Мардук (разрушен от персите). След Вавилон, Александър превзема Суза,където заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар. На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава - Персида. Персийската столица Персеполис е завладяна и дворецът на Ксеркс I, a в последствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, попада в ръцете на Александър. В началото на 330 пр.н.е. македонската армия тръгва от Персида към Мидия. В Екбатана - древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски. По време на бягството си на изток Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, начело със сатрапа на Бактрия Бес, който убива Дарий. След смъртта на Дарий III, Александър се обявява за законен наследник на персийския цар и отмъстител за неговата смърт. А тъй като убиецът на Дарий III, Бес, избяга в Средна Азия, Александър започва да го преследва. Обявявайки се за наследник на персийските царе, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него. Започват доноси за заговори, в резултат на което Александър убива своя най-добър военачалник, Парменион и син му Филот.
[редактиране] Нахлуване в Индия
В желанието си да се сближи с местната аристокрация Александър се оженил за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт. В движението си на изток Александър строи градове-крепости, в които оставя македонски гарнизони. Гръко-македонските войски завземат Хиркания, Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. През пролетта на 329 пр.н.е. Александър се прехвърлил през планината Хиндукуш и пристъпил към завоюването на Бактрия и Согдиана, най-силните и независими източни сатрапии. В Бактрия е заловен, а в Екбатана убит Бес, който преди това се провъзгласил за нов цар под името Артаксеркс IV като продължител на династията на Ахеменидите. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана - Мараканд. Умората на армията и промяната в личния й състав се отразява върху по-нататъшния поход. След приближаването си до северозападната граница на Индия и след като чува за богатствата на този край, Александър решил да завоюва Индия. В началото на 327 пр.н.е. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия. Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града - Никея (град на победата и Буцефалия - на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближила до река Хифазис, и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък. Александър е принуден в 326 пр.н.е. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на 324 пр.н.е. сухопътната армия и флотът на Александър стигат до Месопотамия. През първата половина на 324 пр.н.е., Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближавала до река Дунав и Черно море, на юг стигала до Индийския океан, Арабския полуостров и включвала Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишавала персийската държава.
[редактиране] След покоряването на Индия
През 323 пр.н.е., Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 33 годишна възраст.
[редактиране] Смъртта на Александър Велики
Александър Македонски умира на 33 години и до ден днешен причината за смъртта му е загадка. Има предположения, че е умрял от малария. Плутарх, Теодор и Юстиниан пишат, че Александър Македонски е имал треска след пиршества в Мидия. Диодор пише, че след като изпил голяма чаша с вино, изведнъж високо извикал и започнал да стене. След смъртта му започнали спорове между пълководците и велможите, които продължили 7 дни, през което време тялото на Александър не било погребано. След това го балсамирали и положили в златен саркофаг. По пътя към Македония, траурният кортеж бил пресрещнат и отклонен в посока Александрия от Птолемей I.
[редактиране] Разпадане на империята
Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар e провъзгласен Филип II Аридей - полу-брат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт e в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си остава Антипатър. Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър - диадохите, а след това между техните наследници - епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердика се опитва да се пропивопостави на диадохи. Египетският сатрап Птолемей задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 пр.н.е. Пердика е убит от подчинените си. След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапиите, обаче мир не настъпва, точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По-това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полисперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на Касандър, също претендиращ за регенство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердика, най-могъщ се оказва Антигон Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 311 пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
