Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Александър I (Русия) — Уикипедия

Александър I (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър I
император на Русия
Александър I
Роден: 23 декември* 1777
Санкт Петербург, Русия
Починал: 1 декември* 1825
Таганрог, Русия

Александър I Павлович (на руски Александр I Павлович) е император на Русия (1801-1825) от династията Холщайн-Готорп-Романов. По-късно приема и титлите велик княз на Финландия и цар на Полша.

Александър Павлович е син на великия княз Павел Петрович (по-късно император Павел I) и Мария Фьодоровна, дъщеря на херцога на Вюртемберг Фридрих II Ойген. Той наследява трона след като баща му е убит и управлява Русия по време на Наполеоновите войни, като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на Виенския конгрес през 1815.

[редактиране] Биография

Малко след раждането си на 23 декември* 1777 Александър Павлович е взет от баба си, Екатерина II, която не харесва баща му и иска сама да възпита внука си. Според някои източници тя дори възнамерява да лиши сина си от наследяването на трона, като го завещае на Александър. Александър израства в относително либералната атмосфера на двора на Екатерина и като младеж показва симпатии към Френската революция и въстанието на Тадеуш Косцюшко. През 1793, на 16 години, той е оженен за 14-годишната Луиза Баденска. Междувременно през 1796 императрица Екатерина умира. Павел I предизвиква враждебността на широки кръгове от обществото, включително на много придворни, и е убит в началото на 1801 от свои приближени.

Участието на Александър убийството на баща му е спорно, като според преобладаващото мнение той е в течение на затовора, но не е привърженик на убийството на баща си. През първите години от управлението си той се опитва да провежда различни реформи, но те са повърхностни и противоречиви и не довеждат до решителна модернизация на страната. Александър се обгражда със свои съмишленици и връстници, като Виктор Кочубей, Николай Новосилцев, Павел Строганов и Адам Чарторийски, като дори обмисля създаването на съсловни изборни органи, които да поемат част от управлението. Тези планове, както и замисълът за отмяна на крепостничеството така и не се осъществяват. Макар цензурата да е ограничена и преструктурирана, тя продължава да функционира. Важна роля в плановете за либерализация играе Михаил Сперански, най-близкият съветник на императора през 1806-1810.

В началото на Наполеоновите войни Александър I води преговори и с двете страни. Той се намесва във войната едва през 1807, когато Наполеон Бонапарт навлиза в съюзната с Русия Прусия. На 14 юни 1807 руските войски са разгромени при Фридланд, а на 25 юни Александър се среща с Наполеон и сключва договора от Тилзит, извеждайки Русия от войната. През октомври 1808 двамата отново се срещат в Ерфурт, потвърждавайки съюзните си отношения. На следващата година Русия завзема контролираните от Швеция финландски области и Александър I се обявява за велик княз на Финландия.

Макар Франция и Русия официално да са съюзници и руски войски да участват във военните действия в Централна Европа на страната на французите, напрежението между двете страни се засилва. Русия е недоволна от решението на Наполеон да разшири територията на Варшавското херцогство, страхувайки се от създаването на независима полска държава, а котиненталната блокада се отразява тежко на нейното икономическо състояние. Отношенията между двете страни допълнително се влошават, след като Александър отказва да ожени племенницата си Анна Павловна за Наполеон, а в края на 1810 Франция анексира Олденбург, владение на чичото на Александър.

През 1812 Наполеон започва война срещу Русия. Той успява да превземе Москва, но е принуден да отстъпи, като в хода на отстъплението претърпява големи загуби. Русия играе водеща роля в последвалите военни действия, довели до поражението на Франция и свалянето на Наполеон. Александър I лично участва във Виенския конгрес през 1815 и става цар на новосъздадената конституционна монархия Полско царство. С времето той постепенно изоставя опитите си за либерални реформи, като водеща фигура в правителството става консерваторът Алексей Аракчеев.

[редактиране] Други

  • На Александър I е наречен град Александропол, днес Гюмри, в Армения

[редактиране] Източници

Тази статия частично или изцяло, представлява превод на статията „Alexander I of Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите.



Павел I >>> император на Русия (18011825) >>> Николай I
Густав IV Адолф >>> велик княз на Финландия (18091825) >>> Николай I
--- >>> цар на Полша (18151825) >>> Николай I


Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu