Биосфера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Биосфeрата е една от природните сфери, съставляваща геосферата. Обхваща живите организми в почвата, въздуха, водата и скалите от земната кора. Биосферата се явява единна екологична глобална система, зависима от състоянието на атмосферата, хидросферата, литосферата и педосферата. тя е една голяма сфера

[редактиране] Биосфера ресурси и опазването им замърсяване на биосферата

Първият милиард години на Земята включва времето на нейното оформяне като небесно тяло. През следващия милиард години започват химичните процеси в атмосферата и най—вече под ледената покривка. Източник на материали за органичния синтез са газовете от усилената вулканична дейност. Постепенно от простите аминокиселини през сложните протеини се стига и до живите организми. Оформя се начало на биосфера, която след 3-4 милиарда години от историята на планетата се променя и добива сегашния си вид. През последните 0,5 милиарда години става и разпределение на сушата и оформяне на сегашните континенти. Епохата на динозаврите и тяхното изчезване е само преди 100-65 млн. години. А преди около 2 млн. години се появява прачовекът. Той добре се е вписвал в биосферата. Но преди само 4000 години, с въвеждане на процесите на земеделието, човекът активно се стреми да я променя. И това продължава и в днешни дни. В мащаба на историята на Земята развитието на човешката популация става с огромна скорост. Характерно и отличаващо я от всички други организми на Земята е, че наред с увеличаване на броя на хората, обществено-икономическото устройство на човешките популации има една особеност: желание към натрупване на богатства и въвеждане на висока степен на комфортни излишества в бита. Всичко това има вторични последствия - войни, революции, бунтове, за които се разходват огромни материални ценности Като резултат се появяват дейности, които могат да се характеризират като противопосочни на живота в биосферата. В наши дни, наред с промишления и научен прогрес се стига до такава военна мощ, че с помощта на ядрената и термоядрената енергия потенциалната заплаха за живота на човека и на БИОСФЕРАТА стара реална. Човешката популация е развила и една друга своя страна - философското и научно мислене. Постиженията на науката в наши дни стават много бързо до¬стояние на всички. Наред с техниката, екологичното мислене постепенно става част от светогледа на всички независимо от това дали се признава или не.

[редактиране] Кои са основните положения?

1. Хората са част от биосферните организации и всяко нарушаване на биосферното развитие е пагубно за тях. Следователно биосферата трябва да се пази от неразумно посегателство върху която и да е от нейните части.

2.Човечеството трябва да се грижи не само за своето „днес", а и за биосферата на бъдещите си поколения. И на тях трябва да бъде предоставена възможност за живот в една благоприятна среда. Знанията за химизма на процесите в биосферата са в основата на тази днешна философия.

[редактиране] Биосферни ресурси и опазването им

Кръговратът на химичните елементи вече няколко милиарда години осигурява живота на всички същества в биосферата. Нейните ресурси преди появата на човека са главно вода, въглероден диоксид, азотни, фосфорни и серни съединения и много малки количества от съединения на метали. По хранителната верига се обменят синтезираните от растенията органични съединения, докато отново стигнат до почвата и водите като отпадни маси, които се минерализират от почвените и бентосни организми. В техническата си дейност човек използва огромни количества от някои материали. На първо място това са енергоносителите - горива. Отпреди 250-300 години започва експлоатация на запасите от въглища, а отпреди по-малко от 150 г. - на нефта. Само по-мал¬ко от век се добива и използва земен газ. Но..., докога? Оказва се, че находища от тези природни ресурси се търсят непрекъснато, но прогнози¬раните запаси в земните недра не са достатъчни да задоволяват непрекъснато увеличаващите се нужди на човечеството. С други думи, ако не се намерят нови източници за добиване на енергия, след още 100-200 години енергийният глад не ще може да бъде заситен. Същото е състоянието на други важни ресурси -тези за добиване на метали - на желязо, мед, цинк, олово, никел, молибден и др. Рудите, от които те се добиват, стават все по-бедни на ценния метал, пластовете им са все по-дълбоко в земните недра, а трудът за добиването им е все по-скъпо платен, тъй като е нежелан и недостатъчно ефективен. За много от металите вече се използва процесът рециклиране като икономически (а и екологично) по-ефективен. За желязото този процес се използва вече около 140 години. Но при други метали е много трудно реализуем. Например голяма част от металургично добиваният цинк се разходва за поцинковане на тръби и ламаринени листове, за галванични (сухи) елементи и за направа от цинкови сплави на дребни изделия. Вследствие корозионни процеси, огромната част от цинка се разсейва в околната среда. За съжаление същото става и със силно токсичните елементи олово, живак, кадмий, дори уран. Подобно разходване става и на друг тип ресурси -тези от растителен произход - дървесина, слама и др. Днешното книгоиздаване, печатането на вестници, афиши, опаковки са потребители на големи количества хартия. Суровина за нея е дървесината. Стотици хиляди декари гори годишно се превръщат в хартия. А тези гори са необходими, за да фотосинтезират, като поемат въглероден диоксид от атмосферата и го вкарват в кръговрата на въглерода. А да се създадат нови гори е необходимо да минат 30-40 години, все пак време, което е съизмеримо с живота на едно човешко поколение. Ресурсите, които могат да се възстановят за периоди от време, съизмерими с човешки живот, се наричат възобновими. Ресурси, за чието възстановяване са необходи¬ми милиони години, а и това е малко вероятно, са невъзобновими. Използването и съответно рециклирането е едно съвременно условие в промишлената практика при избора на ресурси. Стремежът е да се увеличава дела на възобновими ресурси, в сравнение на невъзобновимите.

[редактиране] Замърсяване на биосферата

Замърсяване на околната среда – внасяне на нови нехарактерни за нея физични, химични или биологични вещества или превишаване на естественото им ниво.

Основни видове замърсявания

Физично (топлинно шумово електромагнитно радиоактивно светлинно)

Химическо (тежки метали пестициди пластмаси и други химически вещества)

Биологическо (биогенно микробиоологическо и генетическо)

Това е процес на изхвърляне на вещества в околната среда, с което се променя нейният качествен и количествен състав. Най-често това става поради не¬знание или липса на икономически интерес да бъде оползотворено изхвърляното вещество, което може да бъде серен диоксид при металургични процеси или вещества от слама или други селскостопански остатъци, а също битови отпадъци от хранителни вещества, стари мебели, хладилници и др. Всичко това е едно ув¬реждане на околната среда, което може да има по-малки или по-големи последици за нея. Посредством сложно моделиране на процесите, които биха станали върху планетата при една ядрена война се прогнозира, че човечеството, а и животът могат да изчезнат вследствие на така наречената ядрена зима. Прахът и димът от изгарянето на градове села гори ще образува огромен черен облак скриващ земната повърхност от слънчевите лъчи. Температурата ще падне навсякъде под нулата, а тъмнината не ще дава възможност за фотосинтеза. Така че не само взривовете и радиоактивните лъчи ще унищожат всичко живо. Не по малка е опасността от мащабно „химично” замърсяване, но околната среда вследствие неразумното изхвърляне на отпадъци и използването на химични средства, несъобразени с изискванията за опазване на околната среда. Друг важен аспект на опазването на околната среда от замърсяване са новите технологии. За да се изхвърля SO2 високо в атмосферата от медодобивен завод в САЩ е бил построен пред 1936 г най високия комин (300м). Цената му е била много голяма , а само след 15 години никой в света вече не изхвърля този SO2, а го ползват за производството на сярна киселина! Това показва, че с нови технологии отпадъкът може да се превърне в суровина. Важна задача както на науката, така и на съвременното управление на производството е намирането на рационални методи за използване на материалите, както и за тяхното рециклиране.

искам да отбележа, че тази статия е преписана от учебник по химия за 9 клас и освен това, човекът, който я е преписвал, въобще не е гледал какво пише !!! моля редактирайте !!!