Брашов (град)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Герб | Карта |
|---|---|
 |
 |
| Date | |
| окр.: | Брашов BV |
| Регион: | Трансилвания |
| Географски координати: | ? |
| Площ: | ? |
| Население: | 283 901 (2002) |
| Плътност: | ? жители на km² |
| www | официална страница |
| ? | |
| Пощенски код | ? |
| Телефонен код | ? |
| Кмет | Джордже Скрипкару (ДП) |
| последни избори | 2004 |
| следващи избори | 2008 |
Брашов (на румънски Braşov, на унгарски Brassó, на немски Kronstadt ) е град в централната част на Румъния и административен център на едноименния окръг. Населението е 283 901 (2002 г.).
Съдържание |
[редактиране] География
Градът е разположен в Трансилвания, на около 160 км от Букурещ, където се срещат Южните и Източните Карпати.
[редактиране] История
1203: Предполага се, че градът е основан през тази година. Все пак, няма сигурни документи и източници, които да го потвърждават. Според Енциклопедия България[1], градът е основан през 1211 г. от немски колонисти.
1234 - "Корона": Изследователят Норберт Бакмунд издава т.н. "Catalogus Ninivensis", който съдържа списък с манастирите в Унгария и Трансилвания. Каталогът всъщност е копие на документ от XV-ти век, не достигнал до наши дни.Според историци, оригиналният документ е изготвен в периода 1236-1241 г. и съдържа най-старото упоменаване на гр. Брашов с името “Корона”.
1241: Татарско нашествие, при което е завладяна крепостта Спренги. След оттеглането на татарите е построена хексагонална кула за защита на града.
1252 – В тази година крал Бела IV дарява "tera Zek" (земята Зек) на комитата Винченциу, син на Акадаш секуй на Себус. В дарителния документ се посочва, че дарената земя се намира между земите на румънците от “Кърца”, на сашите от “Барасу” и секуите от “Себус”. Предполага се, че в случая топонимът “Барасу” (Брашов) е упоменат като област (територия), а “Корона” – населеното място.
1271 - Брасу: Този топоним е упоменат в латински документ, намиращ се в Държавния архив в гр. Будапеща и фотокопие в Историческия институт в гр. Клуж. Документът е акт, с който Щефан, крал на Унгария утвърждава договора между "Chyel comes, filius Erwin de Calnuk si Teel, filius Ebl de Brasu cognatus eiusdem". От този и други документи от периода 1252-1271 г. румънските историци правят извода, че топонимът “Брашов” се е употребявал по-скоро като название на областта, отколкото на град Брашов.
1288 - Брасо: В латински документ, намиращ се сега в Biblioteca Bathyaneum в гр. Алба Юлия, е записано "Datum in Braso" – счита се, че това е първият запазен документ, издаден в гр. Брашов.
1364: На Брашов е дарена привилегията да провежда ежегоден пазар.
1369-1380: Издадена е Брашовската грамота на цар Иван Срацимир.
1424: Кожарите в Брашов създават първа съсловна организация. Към 1798 г. вече има 43 съсловни организации, включващи 1227 майстори.
1448 - 1453 г.: Йоан де Хунедоара (Ян Хунеяди) разрушава крепостта Брасовия и със строителните материали от нея започва средновековното укрепване на гр. Брашов – изградени са 8 бастиона и 32 отбранителни кули.
През първата половина на XV век е основан български квартал „Шкеи“ (унг. Bolgarszeg, „български кът“). Заселници са българи-строители в града, а впоследствие нараства от търговци и български бежанци[1].
От 23 август 1950 г. до 1960 г. градът се е наричал Сталин.
[редактиране] Други
В немската гимназия в града учи Васил Априлов.
В Брашов е издаден „Рибният буквар“ на Петър Берон[1].
[редактиране] Туристически обекти
- Черната църква (Biserica neagra) – построена през 1383 г., реконструирана през 1477 г.
- Църква Св. Николае – ХІV в.
- Пояна Брашов – туристически комплекс, разположен в планината над града.
- В близост до Брашов е добре запазеният замък Бран, легендата за който гласи, че е принадлежал на прочутия граф Дракула (Влад Цепеш).
- В Брашов се провежда фестивала Златен елен (Cerbul de Aur).
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
- Официален сайт на Брашов (на румънски и английски)
- Л. Милетич "Дако-ромъните и тяхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ"
Тази статия е редактирано, преведено и допълнено копие на статията Braşov на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
