Иван Срацимир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Срацимир български цар |
|
Роден: | 1324-1325 Ловеч, България |
---|---|
Починал: | около 1396 Бурса, днес Турция |
Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Като втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.
[редактиране] Царуване
Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.
През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север в Търновското царство, където Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по р. Дунав. Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада.
Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.
[редактиране] Семейство
Иван Срацимир е имал 2 брака. Неговият единствен син Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Константин не оставя потомство. Престолонаследниците Константин (на цар Иван Срацимир) и Фружин (на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408-1413 първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.
Доротея - една от дъщерите на Иван Срацимир, става босненска кралица и през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите е известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.
[редактиране] Външни препратки
Български владетели | |
---|---|
Стара Велика България (632 - 681 г.) Ханове (канове): Кубрат | Батбаян Първа българска държава (империя) (681 - 1018 г.) Ханове (канове): Аспарух | Кубер (в Македония) Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате) Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II Втора българска държава (империя) (1186 - 1396 г.) Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир Трета българска държава (след 1878 г.) Княз: Александър Батенберг |