Иван Срацимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Срацимир български цар

Роден:	1324-1325 Ловеч, България
Починал:	около 1396 Бурса, днес Турция

Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.

[редактиране] Произход

Като втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.

[редактиране] Царуване

Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.

През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север в Търновското царство, където Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по р. Дунав. Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I нахлува в Сърбия. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци при Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид превзема Видин след кратка обсада.

Видинското царство влиза в пределите на Османската държава, с което България окончателно пада под османско иго. Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на гр. Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.

[редактиране] Семейство

Иван Срацимир е имал 2 брака. Неговият единствен син Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Константин не оставя потомство. Престолонаследниците Константин (на цар Иван Срацимир) и Фружин (на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408-1413 първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

Доротея - една от дъщерите на Иван Срацимир, става босненска кралица и през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите е известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.