Будапеща

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Будапеща е столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на 1 698 106 души (с предградията 2 597 000).

Съдържание 1 История 2 Райони 3 Икономика 4 Транспорт 5 Туризъм 6 Личности

[редактиране] История

Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, окнован около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда. От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум. Думата Пеща е от български произход.

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда, взети заедно, като до края на века населението й нараства 20 пъти, достигайки 600,000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на Унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.

През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.

Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.

[редактиране] Райони

При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.

През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI иs XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.

Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села.

Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите бувпи независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се оразувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.

След падането на комунизма има много инициатияви за обрауване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя, и се образува по този начин новият район XXIII.

По този начин днес Буфапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и обствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улуца има различни такси за паркиране от двете страни на илицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.

[редактиране] Икономика

Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.

[редактиране] Транспорт

Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.

[редактиране] Туризъм

Будапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите, както от Европа така и от Северна Америка и напоследък Азия. Изключително важно е, че в града са запазени максимално историческите и културни забележителностти. Много любопитни за туристите са внушителния комплекс на Унгарския парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, Националната опера и много други. Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.

На един от островите на р.Дунав – Маргит,са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и общежития. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много други.

Едно от най-посещаваните места в града е най-големият търговско-развлекателен център в Централна Европа — „Уестенд сити сентър“. В комплекса на няколко етажа са разположени множество магазини, ресторанти, кафенете, кина и други. Множество кораби-ресторанти кръстосват р. Дунав в района на Будапеща, предлагайки забавления за туристите.

[редактиране] Личности

• Родени в Будапеща
  • Феликс Каниц (1829-1904), археолог и етнограф, роден в Пеща
  • Теодор Херцел (1860-1904), общественик
  • Дьорд Поя (1887-1985), математик
  • Денис Габор (1900-1979), физик
  • Пал Туран (1910-1976), математик
  • Джон Харшани (1920-2000), американски икономист
  • Арпад Гьонц (р.1922), политик
  • Юдит Полгар (р.1976), шахматистка

• Починали в Будапеща
  • Фридеш Рис (1880-1956), математик
  • Золтан Кодай (1882-1967), композитор
  • Янош Кадар (1912-1989), политик

	Административно деление на Унгария
	Бараня • Бач-Кишкун • Бекеш • Боршод-Абауй-Земплен • Ваш • Веспрем • Дьор-Мошон-Шопрон • Зала Комаром-Естергом • Ноград • Пещ • Саболч-Сатмар-Берег • Толна • Фейер • Хайду-Бихар • Хевеш • Чонград • Шомод • Яс-Надкун-Солнок • Будапеща