Георги II Тертер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги ІІ Тертер български цар

Роден:	14 век неизв.
Починал:	1322 неизв.

Георги ІІ Тертер е български цар (1321-1322), последния от рода Тертер (потомък на династичния род Тертероба - къпчакски тюрки). Син е на цар Теодор Светослав и Фросина. Когато наследява баща си след смъртта му, той е млад и неопитен, но войнствен. Въэползвайки се от спора за властта между стария император Андроник ІІ и внука му Андроник ІІІ, Георги ІІ Тертер предприема един отначало много успешен поход против Византия. Превзима слабо охраняваната крепост Пловдив и връща града в границите на България (юли 1322 г.). Там поставя български гарнизон от 2 хил. тежко въоръжени пехотинци и 1000 конници под командването на руснака Иван. През август 1322 г. войските на Георги II Тертер предприемат нов поход в околностите на Одрин и завладяват близките крепости. Според византийски историци император Андроник III отблъсква българите и ги преследва навътре в страната. Редица градове на юг от Стара планина преминават към Византия. Решителното сражение (август 1322 г.) завършило с победа на византийците и само настъпването на нощта спасило българите от пълно унищожение. През септември 1322 г., след 30 дневно затишие, първи настъпил Андроник III, който разорил българските владения в Тракия и се завърнал с голяма плячка. Скоро след тези събития младият български цар изненадващо починал (ноември, най-късно декември 1322 г.) без да остави мъжки наследник, с което се бележи края на Тертеровата династия. Един надпис от Иваново гласи "...погинал цар Георги". Изразът се тълкува от някои историци като убийство от заговорници, за други историци няма съмнение, че цар Георги Тертер II починал от естествена смърт. В Търново след това се води в продължение на няколко месеца борба за престола. Накрая български цар станал видинският деспот Михаил III Шишман Асен.