Георги I Тертер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Георги I Тертер цар на България

Роден:	13 век
Починал:	14 век

Георги I Тертер е цар на България. Той е от кумански произход. Името му се споменава за пръв път по време на селската война начело с Ивайло.Възползвайки се от политическата криза в България, през 1280г. той успява да се възкачи на царския трон. Георги I Тертер се опитал да се възползва от обстановката на Балканите - неаполитанският крал Карло Анжио искал да възстанови Латинската империя в Константинопол. Бълг. цар побързал да се включи в антивизантийската коалиция. През това време обаче император Михаил VII Палеолог укрепвал отношенията си с татарите. През 1282г. татарска конница преминала Дунав и подложила на опустошение бълг. земи. Така българите били елиминирани от коалицията. Събитията се развили донякъде благоприятно за царя - починал император Михаил VII Палеолог. Георги I Тертер започнал опити да сключи мир с Византия. Освен това искал да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга Мария от византийски плен. Успял в това си начинание и по този начин върнал от Византия и сина си Теодор Светослав. Татарите отново нахлули в 1285г. Цар Георги I Тертер бил принуден да се признае за васал на Ногай и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в стана на Ногай. Дъщеря му пък била дадена за жена на Чака, сина на Ногай. Това не спряло напълно татарските нашествия. Положението на бълг.владетел било отчаяно. В 1292г. той абдикирал и избягал във Византия, където потърсил убежище при император Андроник II.