Гуленовци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Гуленовци | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 59 (2002) |
| Надм. височина: | 774 м |
| Геогр. положение: | 43° 6' 0 сев. ш. 22° 49' 25 изт. д. |
| Пощ. код: | ? |
| Тел. код: | ? |
Гуленовци (на сръбски: вариант на латиница - Gulenovci) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Гуленовци се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в Одоровско-Смиловското поле, в близост до село Височки Одоровци.
Махалите на селото са: Сред село, Вучинова мала, Гравска мала, Дамнянова мала, Маргина, Кьелчина мала и Чобавци.
[редактиране] История
Селото се споменава в османо-турски документи от началото на 17 век. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменава един войнук от село Гулонофче - Йове, син на Петре[1]. По време на османското владичество Гуленовци влиза в състава на казата Шехиркьой (Пирот).
По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е включено към община Смиловци.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Гуленовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
Селото е електрифицирано през 1970 година, а водоснабдено в 1976 година.
[редактиране] Население
Населението на Гуленовци е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1900 г. - 304 д.
- 1905 г. - 333 д.
- 1921 г. - 405 д.
- 1948 г. - 497 д.
- 1953 г. - 435 д.
- 1961 г. - 353 д.
- 1971 г. - 246 д.
- 1981 г. - 151 д.
- 1991 г. - 102 д.
- 2002 г. - 59 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква "Св. Троица" (на гробищата) и църква "Св. Възнесение" от втората половина на 19 век.
Сeлски патронен празник е "Св. Архангел Михаил" (Ранджеловдън).
[редактиране] Личности
[редактиране] Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 243
[редактиране] Литература
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.І, сп. Мост, бр. 80, Ниш 1983
- Маринков, Jордан. Забрђе. Природно-привредни потенциjали, Димитровград 1999
