Евтим Спространов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Евтим Спространов български просветен и обществен деец

Роден:	15 януари 1868 Охрид, дн. Република Македония
Починал:	5 юли 1931 София, България

Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в национално-освободителното движение на македонските българи.

Съдържание

1 Биографични данни и обществена дейност
2 Творчество
3 Скопската наука за Е. Спространов
4 Съчинения
- 4.1 Самостоятелни издания
- 4.2 Студии и статии
5 Литература
6 Външни препратки

[редактиране] Биографични данни и обществена дейност

Евтим Спространов е роден в гр. Охрид през 1868 г. Баща му, Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880-1881 г. Завършва основното си образование в родния си град, а след това - Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888-1889 година е учител в трикласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет. Поради здравословни причини се завръща от Русия и се установява в София, където е учител и служител в Министерството на народното просвещение. Като секретар на професор Иван Шишманов Евтим Спространов подпомага редактирането на “Сборника за народни умотворения, наука и книжнина”.

През 1892 г. Евтим Спространов участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – списание “Лоза”. Заедно със своите съмишленици – Петър Попарсов, Тома Карайовов, Хр. Попкоцев, Д. Мирчев, Андрей Ляпчев, Н. Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, известни и като “лозарите”, напразно предлага да се реформира книжовната норма на българския език и да се разшири словния му обхват чрез по-пълноценното представяне на западно-българските диалекти. През 1895 г. на Първия македонски конгрес в София Евтим Спространов е избран за член на ръководството на Македонския комитет, по-късно наречен Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Разразилите се през следващите години вътрешни борби във ВМОК и противоречията с ВМОРО (ТМОРО) разочароват Е. Спространов и той временно се отдръпва от активна революционна дейност.

През 1897 г. се ражда синът му - бъдещият писател Димитър Спространов (1897-1967).

През 1903 г. Е. Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задгарничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско. През 1904 г. Е. Спространов се завръща в Македония като директор на българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти. След като успява да се срещне с главния османски инспектор на вилаетите в Македония и Одринско Хилми паша Спространов получава разрешение да остане в Македония като инспектор на българските училища в Солунския санджак. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. Е. Спространов е един от съидейниците на Даме Груев и е избран за легален член на ВМОРО. През лятото на 1906 г. Спространов е принуден да напусне Солун и се установява в София и работи като подначалник в Министерството на народното просвещение. По това време той поддържа контакт с редица дейци на ВМОРО – Христо Матов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Аргир Манасиев и други, автор е на много статии в печата по революционното и просветно дело на българите в Македония и Одринско.

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. Е. Спространов е един от водачите на десницата на организацията, които порицават братоубийствените борби, започнати от крилото на Яне Сандански, и настояват за засилване на борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.

След Младотурската революция от 1908 г. Спространов отново е учител в Македония – в девическото училище в Солун. Той взима дейно участие в Съюза на българските конституционни клубове, който обединява дейци от десницата на ВМОРО и представители на българското учителство в областта. През 1909 г. Евтим Спространов е редактор на органа на съюза в. “Отечество”. През 1910 г. е секретар на митрополията в Одрин и един от активистите на "Българска Матица".През 1912 г. е редактор на екзархийския вестник “Вести” в Цариград.

През 1914 г. Евтим Спространов става член на масонската ложа, в която членуват и други водачи на македонското дижение – Тома Карайовов, Александър Протогеров и др., надяващи се да използват масонството за целите на своята кауза.

През 1912-1913 г. Евтим Спространов е на административни длъжности в Щип и Кукуш, а по време на Първата световна война е окръжен управител на родния си град Охрид. След погрома от 1918 г. участва активно в подпомагането на бежанците от Македония, Западните покрайнини и Тракия. Многократно е избиран за председател на Охридското братство и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт.

След убийството на Тодор Александров през 1924 г. и разрастващите се разногласия във ВМРО позициите на Евтим Спространов и на Охридското братство са по-близки до тези на съгражданина им ген. Александър Протогеров.

[редактиране] Творчество

Евтим Спространов е автор на голям брой публикации за живота и дейността на изтъкнати дейци, участвали в национално-освободителната борба на македонските българи, както и за миналото на гр. Охрид. Първите му научни статии са публикавани на страниците на “Сборника за народни умотворения, наука и книжнина”, където вниманието му е посветено предимно на родния му град и на някои езиковедски проблеми. Той обнародва архивни материали и пише очерци за живота и дейността на видни възрожденци - Петко Славейков, Братя Миладинови, Димитър Матов, Нешо Бончев, Ц. Гинчев и други.

През 1900 г. Спространов е изпратен от Светия синод в Рилския манастир да изследва и систематизира ръкописите в библиотеката му, в резултат на което по-късно е публикуван и неговият опис на ръкописите в библиотеката на манастира.

Спространов пише и стихове, от които остава недоволен и се отказва, за да продължи с разкази за деца и възрастни. Някои от поетичните му произведения са писани в духа на народната песен - поемите "Македония тъжи" (1891), Оплакването на Мара (1894) и др.

Най-съществен дял в творчеството на Е. Спространов заема публицистиката, посветена на македонския въпрос. Той публикува в редица периодични издания, сред които са редактираните от него в. “Отечество”, в. “Вести”, сп. “Ученически другар”, “Детска забава”, “Народен страж”, “Покровител на животните”. Наред с това Спространов сътрудничи на списания като: "Периодическо списание на Българското книжовно дружество", "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", "Училищен преглед", "Лоза" редица вестници - "Пряпорец", "Заря", Куриер" и други.

Най-често използваните псевдоними на Е. Спространов са: Един Македонец, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Ангел Спространов, Анин, Кирил, Три звезди, Е.С., А.Б.В., Спр., Евтим, Е. С-в, Карабурун, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков и др.

[редактиране] Скопската наука за Е. Спространов

Като използват някои временни и не съвсем ясни колебания на Евтим Спространов, изразени в отделни документи от неговото богато документално наследство, и като смесват изразявания понякога политически сепаратизъм с етнически, някои автори от Република Македония приемат, че Евтим Спространов бил един от създателите на македонизма. Гане Тодоровски определя Спространов като предходник на Мисирков, който се колебаел “меѓу идеjата за оделна македонска нациjа и постоечката тоа време доминантна теориjа за бугарскиот карактeр на македонскиот народ”.

[редактиране] Съчинения

[редактиране] Самостоятелни издания

Веселин. Повест из нашия обществен живот, С. 1893
Разкази за деца, Солун-Пловдив 1896
Султанът и управлението в Турция. Сказка, С. 1900
Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София, С. 1900
По македонските работи, С. 1901
Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир, С. 1902
Приказки за деца, ч.І, С. 1902
Вътрешните врагове на България и анонимните им писма, Варна, б.г.
Почивка. Приказки за деца, С. 1904
Живот, дела и страдания на светите евангелисти и светите апостоли, С. 1904
Китка. Сбирка от приказки, С. 1904
Свети Наум. Живот и легенда, С. 1904
Среща. Разказ, С. 1915
Отзвуци. С. 1924
Сегашната носия на жените е ли признак на голямо морално падение, С. 1925
На причастие. Разказ, С. 1927
Дневник, т.І (1901-1907), Македонски научен институт, С. 1994

[редактиране] Студии и статии

По възраждането на гр. Охрид, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХІІІ, 1896, с.621-681
Материали за биографията на братя Миладинови, Училищен преглед, 17, 1912, с.17-31

[редактиране] Литература

Гребенаров, Александър и Георги Царев. Спомени на Евтим Спространов. Македонски преглед, С. 1992, кн.2, с.131-149
Гребенаров, Александър. Демографската картина в Западна Македония (по записки на Евтим Спространов), Македонски преглед, С. 2001, кн.4, 21–32
Друговац, Миодраг. Историjа на македонската книжевност ХХ век, Скопje 1990, с. 44-47
Jанев, J.Ставовите на Евтим Спространов и Jован Ќирковиќ за автономиjа на Македониjа во составот на Jугословенска федерациjа во 1920 година, Гласник на Институтот за национална историjа, Скопjе, 1983, с.61-89
Розалин Д. Евтим Спространов, Зорница (Цариград), 41, № 27, 7 юли 1931, с.2
Тодоровски, Гане. Претходниците на Мисирков, Скопjе, 1968
Фурнаджиев, Д. Евтим А. Спространов, Заря № 3, 1931