История на Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Произход на унгарците
Произходът на унгарците досега не е изяснен. Най-старата теория за хунския произход днес от повечето учени се отхвърля. Съшо така има почти единодуно съгласие, че унгофинският произход на унгарския език не означава генетическо родство на унгарците с угрофинските народи. Генетическите и културоложките изследвания показват като най-вероятна прародина на унгарците днешната западно-китайска област Хсинчианг (Уйгурия).
[редактиране] Заселване в днешна Унгария
За първи път унгарци (или маджари) се заселват в днешна Унгария през 670 г., но не успяват да основат трайно държавно обединение. Втората вълна от унгарците се заселва в Трансилвания и Панония през 895 г. в резултат на война с България при цар Симеон І. Вождове на унгарските племена са князете Алмош и Арпад. През Х век княз Геза организира унгарските племена и в хода на многочислени военни походи из цяла Европа подготвя провъзгласяването на унгарската държава.
[редактиране] Унгария от 1000 г. до Втората световна война
Основна статия: Кралство Унгария
[редактиране] Унгария след Втората световна война
На 14 делември 1944 г. се образува втори център на властта в Унгярия - Временното национално събрание от Дебрецен. На 4 ноември 1945 г. се провеждат свободни избори, на които десницата печели 57 %. Въпреки това, поради съветски натиск, се обраува коалиционнио правителство, в което силовите министерства са поверени на комунистите. Комунистите започват бавното превземане на тоталната власт. През 1946 г. монархията е отменена, обявена е Унгарската република. На 10 февруари 1947 с. се подписва Парижкият мирен договор между Унгария и победителите във войната. Договорът отменя всички териториални ревизии на Унгария през войната, и допълнително присъжда 3 села на Чехословакия (днес тези 3 села са райони на словашката столица). Налагат се и сериозни репарации в полза на СССР, Чехословакия и Югославия. Комунистическата партия със съветска помощ една след друга унищожава десните партии и социалдемократическата партия. През 1948 г. вече комунистите притежават цялата власт. Това положение се узаконява с приемане на нова конституция и установяване на Унгарската народна република на 20 август 1949 г.
Под ръководството на Матяш Ракоши се създава копие на сталиновата система на управление. Реалната власт принадлежи на четирима души: Матяш Ракоши, Ерньо Герьо, Михай Фаркаш и Йожеф Реваи. Започва форсирано развитие на тежката и военната индустрия, което довежда до спад в жизненото равнище. Новото Управление по защита на държавата става един от главните държавни органи, подложени са на репресии около 1 милион души.
След смъртта на Сталин, през 1953 г. под натиск от Москва, Ракоши подава оставка като министър-председател, но запазва поста на партиен ръководител. Мнистър-председател става Имре Наги, протежиран от новото ръководство в Москва. Наги провежда реформи: ликвидира трудовите лагери, намалява властта на Управлението по защита на държавата, облекчава положението на селяните.
През 1955 г. обаче групата на Ракоши успява отново да вземе цялата власт в партията, Наги е освободен от поста си. През май 1956 г., отново под московски натиск, Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен ръководител обаче става Ерньо Герьо, верен съратник на Ракоши, който продължава традиционнана комуистическа линия от сталински тип.
На 23 октомври 1956 г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира полоцението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, в правителството участват освен реформистски комунисти и представители на възтановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, нейн ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги.
На 4 ноември 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офензива. Яно[ Кадар заминава за СССР, където обявява създаване на ново про-съветско правителство, наречено Унгарско революционно работническо-селско правителство. Коалциционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към ООН, но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар. Наги бяга в югославското посолство в Будапеща.
Около четвърт милион души емигрират в чужбина. В Унгария 18 хиляди души са интернирани, 700 от тях са пратени в съветски трудови лагери. 22 хиляди дущи получават присъда лишаване от свобода, по-голяма част от тях са амнистирани през 1963 г. Екзекутирани са около 400 души, сред тях министър-председателят Наги и министърът на отбраната Малетер.
През 1967 г. започват икономически реформи, които значително подобряват жизненото равнище. Намалява се и идеологическият натиск от страна на властта над хората. Рефомите към началото на 80-те години обаче достигат своя край. Става ясно, че причините на проблемите са в самата система. Започва бавен упадък, който продължава до разпаденето на системата през 1989 г. През 1987 г. се появяват първите опозиционни грипировки с странат. Окончателния удар по системата е нанесен от съветския ръководител Горбачов, който де факто се отказва от съветската зона на интереси в Европа.
През 1988 и 1989 г. се извършва мирен преход от комунистическа система към парламентарна демокрация. Унгарска социалистическа работническа партия разпада на две: по-голямата реформистско-комунистеската (по-късно: социалистическа) Унгарска социалистическа партия и по-малката традиционно-комунистическата нова Унгарска социалистическа работническа партия (по-късно: Унгарска работническа партия, Унгарска комунистическа работническа партия), като властта остава в ръцете на Унгарската социалистическа партия. На 23 октомври 1989 г. се възстановява Унгарската република, първите свободни избори се провеждат през март 1990 г., в резултат на които идва на власт дясно-центристко правителтво.
В периода между 1994-1998 г. страната се управлява от коалиция с участие на социалисти и либерали. През 1998 г. идва на власт дясно-центристка коалиция, а през 2002 г. отново печели социалистическо-либерална коалиция.
