Кралство Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство Унгария (унгарски: Magyar Királyság, латински: Regnum Hungariae, немски: Königreich Ungarn, словашки: Uhorské kráľovstvo, хъратски и сръбски: Kraljevina Ugarska и Краљевина Угарска, румънски: Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 година и и от 1919 до 1946 година.
Съдържание |
[редактиране] Тълкувания на названието "Кралство Унгария"/"Унгарско кралство"
Терминът "Кралство Унгария" често е използван - главно в терминологията на съседни на днешна Унгария държави - за да обозначи дълго съществувалата многонационална държава и да я разграничи от съвременната унгарска държава, която е срaвнително по-малка и по-хомогенна етнически. През 19 век eтнонимът "унгарец" често се е използвал за название на всеки поданик на кралството, независимо от неговата етническа принадлежност. И до днес в славянските езици на страните, които са били част от Кралство Унгария - хърватски, сръбски и словашки, има смислово разграничаване между двата етнонима "унгарски" и "маджарски". На унгарски и на български подобно разграничение не се прави. По принцип унгарският национализъм от 19 век се е опитал да следва примера на френския национализъм, като е смятал, че асимилюцията на унгарските граждани от етнически неунгарски произход (през 1848 г. те бяха 53 %, а през 1918 г. 47 %) е един естествен процес, който изисква само време.
Унгарците от своя страна разглеждат Кралство Унгария като част от непрекъснатата унгарска държавност и фаза от нейното развитие и утвърждаване. Тази идея за непрекъснатост е отразена в съвременните национални символи и празници на Унгария и по време на честванията по случай 1000 годишнината от основаването на унгарската държава. Следвайки тази гледна точка, Кралство Унгария е преди всичко държава на унгарците (маджарите). Това становище се тълкува от някои словашки, румънски и сръбски източници като отхвърляня и омаловажаване на присъствието и на важността на другите националности, които са били част от кралството. Унгарското становище по този въпрос е, че преди епохата на национализма етническата принадлежност на отделните индивиди не е била от важност, следователно не може да се говори за отхвърляня и омаловажаване на присъствието и на важността на неунгарските националности вътре в Унгария. Според унгарците това становище се потвърждава и от факта, че до 1844 г. унгарският не е бил официалният език на Унгария.
На унгарски език термин "Кралство Унгария" изобщо не съществува. Унгарският термин е "Унгарско кралство". С това име се нарича държавата от 1000-1918 и от 1919-1946 година.
[редактиране] Частите на Кралство Унгария
Кралство Унгария до 1918 г. се е състояла от следните земи:
- Унгария в тесен смисъл - територията на днешна Унгария, Словакия, днешната австрийска област Бургенланд, част от днешната сръбска област Войводина, днешната украинска Закарпатска област, малки части от днешните Хърватско и Словения
- Банат
- Босна от 1091 до 1160 г.
- Далмация от 1105 до 1420 г.
- Трансилвания от 1001 до 1526 г., и от 1848 г.
- Срем
От 1102 година историческите земите на Хърватско (централната част на днешно Хърватско), са в уния с унгарските крале. По-късно към Хърватско се присъедниява и Славония (северната част на днешпно Хърватско). Всички те са наричани с общото понятие "Земите на Короната на Свети Стефан"
През 1867 г. всички области с отделен статус са премахнати, този статус се запазва само за Хърватско-славонското кралство. Банат, Сремство и Трансилвания стават интегрална част на Унгария.
[редактиране] Кралство Унгария до османското завладяване
Синът на Геза Вайк (Ищван) през 1000 г. приема католическа вяра и обявява Кралство Унгария.
Държавата е управлявана от унгарските крале, носители на Короната на Свети Стефан. Първият крал на кралството е от династията на Арпадите.
В края на 11 век крал Св. Ласло укрепва държавата. През 1222 г. се издава законът "Златната була", регулиращ политическото устройство на държавата. Унгария става феодална монархия, в която властта се дели между краля и парламента (съсловно събрание), в който участват всички жители на страната, имащи благородническа титла.
През 1241 г. Унгария е унищожена от монголите. Крал Бела възстановява държавата след оттеглянето на монголите.
През 1301 г. измира по мъжка линия Арпадовата династия. Идва на власт идва династията на Ангевините (Анжуйците), сменена от династията на Ягелоните и няколко нединастични владетели като Зигмунд Люксембургски и Матяш I.
[редактиране] Кралство Унгария в рамките на Хабсбургската империя
През 1526 г. османците побеждават унгарската войска в битката при Мохач, крал Лайош II e убит. Под ударите на османците централната власт рухва. Унгария се разпада на три части. Мнозинството от унгарския управляващ елит избира за наследник на убития крал Ян Заполски. Малка група от унгарската аристокрация обаче се съюзява със ерцхерцога на Австрия Фердинанд I, който е свързан с Лайош II чрез династичен брак, и го обявяват за крал на Унгария. Претенциите на Фердинанд I към унгарския трон идват от сключено предварително споразумение, че ако крал Лайош ІІ умре, без да има наследници, то тогава той ще се възкачи на унгарския престол. Така Фердинанд І е провъзгласен за крал на Унгария през 1526 година. Същевременно от унгарския престол не се отказва Ян Заполски, който води ожесточена битка със Фердинанд І за унгарското наследство. Така на 29 февруари 1528 Ян Заполски получава подкрепата на османския султан и се обявява за крал на Унгария под името Ян І.
Така разгорещилият се конфликт принуждава Фердинанд І да продължава да предявява претенциите си над унгарския трон и да разпростира властта си над колкото се може по-голяма част от земите на Кралство Унгария. През 1529 година кралството е разделено на две части:"Хабсбургска Унгария" и "Източно кралство Унгария". По това време няма османци на територията на Кралство Унгария с изключение на няколко важни крепости в крайграничната област Срем. През 1541 падането на Буда определя бъдещото разделяне на Унгария на три части чак до края на 17 век. Въпреки, че границите на тези им често и многократно се променят, все пак могат да се обособят в следните земи:
- Земите на днешна Словакия, Северозападна Унгария, Бургенланд и Западно Хърватско остават във формално независимата държава Кралство Унгария, но de facto са част от земите на Хабсбургите.
- Земите на днешна Централна Унгрария и Банат са част от Османската империя.
- Земите на останалата част от Кралство Унгария са организирани в Княжество Трансилвания, като васално княжество на Османската империя, под управлението на наследниците на Ян Заполски.
Земите под османска власт са организирани във вилаети. Седалището на унгарските вилаети е град Буда, начело стои будайския паша. След отблъскването на османското нападение над Австрия през 1683 година, Хабсбургите начело на международни християнски сили предприемат контранастъпление срещу османците. През 1686 г. е освободен град Буда, а през 1699 година успяват да освободят от османски контрол и останалите територии на Унгария, с изключение на област Темеш (Тимиш), която продължава да е под османска власт чак до 1712 г.
Трансилвания по силата на споразумението от 1571 г. между Хабсбургите и династията Заполски става отделна област, de iure остава част на Кралство Унгария, но de facto става вътрешно независима държава, васално зависима от Османската империя. Към Трансилвания освен историческите трансилвански земи спадат и областите Арад, Бихар, Заранд, Красна, Кьзеп-Солнок, Марамарош и Темеш, като тези области се наричат с името "Парциум" (част, на латински). Статусът на васалитет продължава до 1699 г., когато Хабсбургите възвръщат контрола си над Трансилвания. Трансилвания обаче не е присъединена обратно към Кралство Унгария, а продължава да се води като отделна административна единица - това положение продължава до 1848 г., когато Транцилвания става отново органична част на Унгария.
Унгария de facto между 1526 и 1848 г. е съставна част от владенията на Хабсбургите, а по-късно от Австрийската империя, макар че de iure Унгария никога не става част на Австрия. В действителност Унгария се управлява от Виена, но унгарските областни управи и унгарският парламент (съсловното събрание) си запазват своите права. Унгария продължава да се управлява по традиционен съсловно-феодален принцип (властта принадлежи на краля и на съсловното събрание), докато в другите земи под Хабсбургски контрол бавно се преминава към абсолютистски тип управление. Унгарският парламент през 1687 г. в знак на благодарност за освобождение от османската власт приема закон, според който в бъдеще на унгарски престол може да бъде избиран само член на Хабсбургската династия. През 1723 г. този закон е модифициран, и оттогава това право е разпостранено и върху наследннците на Хабсбургите по женска линия. Законът за унгарския престол предвижда Унгария и Австрия да бъдат управлявани заедно "вечно и неразривно" ("indivisibiliter ac inseparabiliter" на латински, това става по-късно и държавният девиз на Австо-Унгария, присъстващ в герба на двойната монархия). Макар че правото на избор на крал от страна на унгарския парламент е запазен, той може да бъде упражняван свободно само ако кралят няма законен наследник (разбира се, свободният избор е пак само в рамките на членовете на Хабсбургската династия). (По-късно през 1849 г. тълкуването на този закон става основа на правния спор между правителството на Кошут и Хабсбургите.)
До 1844 година официалния език в Кралство Унгария е латински.
През март 1848 г. избухва унгарската национална революция. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от краля Фердинанд V. Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър по финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на Хабсбургската династия върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и в началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия. Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. Сред тях е ръководителят на въстанието Лайош Кошут, който заедно с мнозина унгарски революционери бяга в тогавашната Османска империя и се заселва в Шумен. През 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана към Австрийската империя.
Една от причините на поражението на Кошут е в малцинствения въпрос. Кошут следва френския модел на национална държава, който се оказва напълно неприложим в Унгария, където през средата на 19 век само около 45 % от населението са унгарци. Малцинствата в Унгария се оказват отчуждени от властта, и в борбата между Кошут у Хабсбургите, пасивно или активно подпомагат последните.
[редактиране] Кралство Унгария в Австро-Унгария
През 1867 след неуспешни опити за реформи е направен така наререния "Компромис" (на немски:"Ausgleich";унгарски:"Кiegyezés") Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия - Австро-Унгария. На Кралство Унгария е дадена значителна вътрешна автономия и равни права при управлението на империята. Двете части на монархията (Австрия и Унгария) стават самостоятелни във вътрешнополитическо отношение. Възстановяват се независимите унгарски парламент и правителство. Общо се води отбранителната, външната и финансовата политика - тези области се ръководят от Виена от общи министерства и общи комисии, съставени по равно от представители на парламентите на Австрия и Унгария. Тези споразумения са в сила до 1918 година.
Унгарското правитество има пред себе си през този период два главни проблеми, които не упява да реши: аграрния въпрос и малцинствения въпрос. Концентрацията на поземлената собственост води до обедняване на огромни слоеве сред селяните. Над 1 милион селяни без земя са принудени поради мизерията да емигрират от страната, главно към Канада и САЩ. Унгарското правителство продължава политиката на Кошут по малцинствения въпрос. Започва унгаризация на малцинствата, която има слаб успех (съотношението на унгарците се увеличава от 47 % едвам на 53 % между 1867 и 1918 г.). Унгария отказва да приеме факта, че подобно на унгарското национално възраждане и унгарския национализъм, и другите народи вътре в страната също имат право на собствено национално възраждане и национализм. Постига се споразумение само с хърватите през 1868 г., в автономното Хърватско-славонското кралство единствен офицален език става хърватски. Унгаризацията среща положителен прием при част от германците и евреите, сред които мнозина са готови да станат унгарци, тъй като имат вече двойна идентичност. С румънците, словаците и сърбите (общо около 30 % от населението) обаче проблемите се изострят. Опитите на Хабсбургите да решат малциствения проблем в Унгария, като например плана за изграждане на тройна монархия или федерация на 7-8 области, са категорично отхвърлени от унгарското правителство. В резултат на агресивната реакция спрямо тях на унгарското правителство, общностите на румънци, сърби и словаци все по-малко виждат бъдещето си в една обща държава с унгарци. Румънците, които вече са мнозинство в Трансилвания, мечтаят за присъедняване към Румъния. Словаците - с абсолютно мнозинство в северна Унгария - искат автономия или дори изграждане на нова държава заедно с чехите. Сърбите - мнозинство в южна и централна Войводина - желаят присъединяване към Сърбия.
[редактиране] Кралство Унгария след Първата световна война
След поражението на Централните сили в края на Първата световна война, Австрия и Унгария се обявяват за независими републики. В Унгария президент на републиката става Михай Каройи. Новото правителство не успява да запази целостта на страната, което довежда до падане на правителството през март 1919 г. Започва шестмесечната комунистическа власт - Унгарската съветска република. Комунистическата власт също не успява да противостои срещу външния враг. Унгария попада под окупация от страна на силите на Антантата. Територията на Кралство Унгария е окупирана от части на Антантата и Румъния. Така унгарското правителство е принудено да приеме радикално намаляване на територията на Кралство Унгария и подписва Трианонския мирен договор през 1920. По силата да договора и подобно на България, Унгария губи две трети от своята територия в полза на Румъния, Чехословакия, Югославия, Австрия, Италия и Полша. Възстановява се монархията, но тъй като Трианонският мирен договор забранява връщането на Хабсбургите на унгарския престол, той остава празен. На мястото на унгарския монарх е избран адмирал Миклош Хорти, бивш главнокомандващ на военоморските сили на Австро-Унгария, който изпълнява длъжността на регент до 15 октомври 1944 година, когато на власт идва Ференц Салаши, ръководител на унгарската крайна десница.
Главна цел на унгарските правителства между двете световни войни става връщането на загубените територии. С германска и италианска помощ през 1938-1941 г. Унгария успява да си върне около половината от загубените територии. Цената, която Унгария трябва да плати за това, обаче се оказва прекалено висока: страната влиза във войната и взема активно участие на страната на Германия. Участието във войната и по-късно поражението носят за Унгария нови катастрофи: огромен брой военни и цивилни жертви (сред тях депортиране на над 450 хиляди унгарски евреи до германските лагери на смъртта през април-юли 1944 г.), съветска окупация, и загуба отново на всички възстановени територии (дори допълнително 3 села биват изгубени в полза на Чехословакия).
През 1946 г. монархията е отменена, обявена е Унгарската република.
