Йозеф Пилсудски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йозеф Пилсудски полски маршал
Роден:	5 декември 1867 Жулов, Полша
Починал:	12 май 1935 Варшава, Полша

Йозеф Пилсудски (роден на 5 декември 1867 в Жулов край Вилнюс, починал на 12 май 1935 г. във Варшава) е полски маршал и политик във времето между двете световни войни. Произхожда от семейство на дребни полски аристократи. Още като младеж се застъпва за полската независимост, поради което е заточен в Сибир.

От 1893 г. Пилсудски е водеща фигура в Полската социалистическа партия в тогавашната Руска империя. Последователи на Пилсудски по това време имат възможност за организационен живот единствено в австро-унгарската част на Полша.

По време на Руско-японската война от 1904 г. Пилсудски се опитва да влезе във връзка с японското правителство, със съдействието на което да поведе партизанска война в полските земи под руска власт.

В началото на Първата световна война Пилсудски и последователите му застават на страната на Централните сили.

След като Хабсбургската монархия и Централните сили не възприемат полските тежнения за независимост се стига до интернирането на Пилсудски в Магдебург през 1917 г. Година по-късно е освободен и е посрещнат с овации във Варшава. Поема върховната политическа и военна власт във възстановената полска държава.

На 20 февруари 1919 г. е избран от полския парламент за президент на Полша. Година по-късно е обявен за Маршал на Полша. На 26 април с.г. започва война срещу Болшевишка Русия. След множество променливи битки Полша успява да извоюва победа над Червената армия през август 1920г. Според сключения на следващата година в Рига мирен договор полската граница се премества с около 200 км в източна посока.

В последвалите войната години Пилсудски временно се оттегля от политическия живот, но запазва влиянието си сред широки кръгове от полското общество. Поради влошеното външнополитическо положение на страната, растящата безстопанственост и ширещата се корупция Пилсудски застава начело на извършения през май 1926 държавен преврат в Полша. Възползвайки се от лоялността на армията и популярността си сред населението той утвърждава в страната режим с ярко очертани авторитарни черти. В периода 1926-1928 Пилсудски е министър-председател.

В края на 20-те години се забелязва "втвърдяване" на политическата линия на режима. Зачестяват гоненията на политическите противници на управляващите.

През първата половина на 30-те години на века Пилсудски е подложен на силния натиск на десницата, която държи все по-често отговорни за икономическата криза евреите.

На 26 януари 1934г. Пилсудски включва с Нацистка Германия пакт за ненападение. На 12 май следващата година умира във Варшава.