Лев Троцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лев Троцки болшевишки революционер
Роден:	7 ноември 1879 Яновка, дн. Украйна
Починал:	21 август 1940 Мексико, Мексико

Лев Давидович Троцки (на руски: Лев Дави́дович Тро́цкий , истинска фамилия Бронщайн) е болшевишки революционер и марксистки теоретик. Идеолог на теорията за перманентната революция, привърженик на методите на "военния комунизъм" и др. (троцкизъм).

Той е един от организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика ръководителят на октомврийския преврат през 1917 г.

Народен комисар на външните работи в първото болшевишко правителство. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. По това време съветското правителство е разединено по въпроса как да излезе от Първата световна война. Ленин е за мир с Германия, но няма достатъчно гласове в правителството. Троцки е на мнение, че новата Червена армия не може да се бие с немците, но от друга страна той споделя и мнението на левичарите, начело с Николай Бухарин, че не може работническо-селското правителство да подписва договор с капиталистическа държава. Троцки се оттегля от мирните преговори с немците на 10-и февруари. На 18-и германските войски започват настъпление, което не може да бъде спряно, защото срещу тях няма редовна войска. Ленин отправя искане за подписване на мирния договор, но немците оставят искането му без отговор и продължават настъплението за още три дни. Едва тогава те предлагат споразумение при още по-тежки условия за руснаците, които те приемат и на 3-и март подписват Брест-Литовския договор, с който Русия губи огромни територии. Троцки подава оставка от поста външен комисар, за да не пречи на изпълнението на договора.

На 13-и март 1918 г. Троцки става Нарком по морските и военни въпроси, т.е. военен и военноморски министър, като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет. На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с белогвардейците. Той призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическите комисари - към всеки командир е назначен по един комисар, който приподписва заповедите му. Така се гарантира контрола на болшевиките над армията. Става известен със своя брониран влак, с който обикаля фронтовите линии, за да ръководи лично действията на армията.

След смъртта на Ленин той е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). През 1929 г. изгонен от СССР. Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. През 1939 г. се премества в собствения си дом, където оцелява по чудо в атентат, организиран на 24 май от марксисткия художник Давид Сикейрос. На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На 21 август 1940 г. умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. Смъртта му е наредена от Сталин и изпълнена от службите на всесилния по онова време НКВД.

[редактиране] Външни препратки

• [1] Первый том шеститомного исследования Вадима Захаровича Роговина «Была ли альтернатива?»: «„Троцкизм“-взгляд через годы»
• [2]htm L'Archive Léon Trotsky (œuvres complètes disponibles en ligne) dans les Archives marxistes internationales
• The Lubitz TrotskyanaNet dealing with Leon Trotsky, Trotskyism and Trotskyists
• [3] Винаги вече отложеното време на авангарда: литературните въгледи на Лев Троцки, Галина Д. Георгиева