Лятно часово време
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лятното часово време е система, изработена да "спестява" от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.
[редактиране] Произход
Чeсто се твърди, че първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник ( вижте пълния текст на английски език). Това предложение, обаче, било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало британските работници да стават и да си лягат по-рано.
За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г.. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.