Радейна
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Радейна | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 85 (2002) |
| Надм. височина: | 776 м |
| Геогр. положение: | 43° 2' 60 сев. ш. 22° 49' 54 изт. д. |
| Пощ. код: | ? |
| Тел. код: | ? |
Радейна (на сръбски: Радеjна или Radejna) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Радейна се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Димитровград (Цариброд) го дели бърдото Козарица.
Землището на селото е 18 кв. км. и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница - на изток, Петърлаш и Пъскашия - на запад, Цариброд и Бачево - на юг, както и Смиловци - на север.
Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.
[редактиране] История
Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век. В регистър на Видинския санджак от 1454-1455 година се споменава пустото село Радевина, намиращо се в каза Шехиркьой (Пирот)[1]. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото - Тошко Йовкин, Дане Йовкин и Дойне Куин [2].
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционнна организация (ВЗРО) "Въртоп". От Радейна е един от най-видните членове и организатори на "Въртоп", Нацко Илиев.
През 1895 година при църквата "Въведение Господне" в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черногорци, а от 1937 до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От 1941 до 1976 година обучението е предимно на български език, учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на Втората световна война). През 1976 година основното училище в селото е закрито.
През 1970 година Радейна става първото село в Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.
[редактиране] Население
Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времeто, в което Западните покрайнини са част от България (1878-1920), то се разпределя по следния начин:
- 1880 г. - 322 д. (българи)
- 1887 г. - 388 д. (българи)
- 1892 г. - 394 д. (българи)
- 1900 г. - 445 д. (427 българи, 18 цигани)
- 1905 г. - 479 д. (462 българи, 17 цигани)
- 1910 г. - 513 д. (490 българи, 22 цигани, 1 румънец)
През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села - предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.
През 1948 година селото има 540 жители, през 1948 - 549, през 1991 - 133, а според последното преброяване от 2002 те са едва 85 души.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква "Св. Георги" и църква "Св. Въведение Господне".
[редактиране] Личности
- Нацко Илиев (1907 - 1931) - деец на национално-освободителното движение на българите в Западните покрайнини
- Ружица Алексова (р. 1962 в Димитровград) - спортист, шампион на Югославия (1985) и рекордьор по стрелба с пистолет за инвалиди, олимпийски шампион на параолимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996)
- Иван Манчев (роден 1960 в Димитровград) - атомен физик
- Петър Геров (рододен 1933 в Радейна) - поет
- Миле Пенков (роден 1963 в Радейна) - писател
- Томица Стоилков (роден 1961 в Димитровград) - поет
[редактиране] Литература
- Миланов, Љубомир J. Радеjна, Димитровград 2002
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
