Рима
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Рима е съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в края на стиха (виж клаузула). Играе стиховоорганизираща и ритмична роля. Според мястото на ударението бива мъжка /на последната сричка; ямб/, женска /на предпоследната; хорей/, дактилна /на третата сричка от края/, хипердактилна /на четвъртата сричка от края/. Според разположението римите са съседни, кръстосани, обхватни, съставни и др. Звуково повторение предимно в края на два или повече стихове, което има ритмично, мелодично и косвено – смислово значение в стихотворението. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими. Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете. Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. фокусираща рима /римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението/. Римата започва от последната ударена гласна в стиха /русалка – малка, устремен – ден/, но понякога се обогатява и от еднакви по гласежсъгласни и гласни, които предхождат ударената гласна /напр.: зрак – мрак; мъгловито – жаловито – в първия пример римата се обогатява със съгласната р-, а във втория – със сричката лов-/. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата. Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна /не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на думите, напр. страна – зора/. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост на предхождащата я съгласна /гори – зори/ или е след нея /дял – бял/. Според мястото на ударението римите са различни. Ако е ударена последната сричка на римуваните стихове, съзвучието /едносрично/ се нарича мъжка /ямбична/ рима /грей – лелей/. Ако е ударена предпоследната сричка, римата /двусрична/ се нарича женска /хорейна/ – крилати – разклати. Когато ударението е върху третата сричка от края на стиха, римата /трисрична/ се нарича дактилна /мироздание – разстояние/. Много рядка в нашата поезия е хипердактилната рима /четиристишна/ – с ударение върху четвъртата сричка от края на стиха /настъплението – избавлението/. Ако римата завършва на гласна, нарича се отворена, ако завършва на съгласна – затворена. Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича тавтологична рима /вж./. В хумора и сатирата се използва омонимична рима /вж../., а също и каламбурна рима /вж./.Според мястото на римуваните стихове в строфата различават се съседна /ааббвв…/, кръстосана /абаб/ и обхватна /абба/ рима /вж./. Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например: а/ Аз любя всичко живо, б/ що светлий лъч заражда, в/ в скръбта на всички рани г/ по майката земя, а/ вблаженството свенливо, б/ що цвят на цвят обажда, в/ и в злобното мълчание г/ на скритата змия! /Т. Траянов, Освободена душа/. Според мястото на съзвучните думи римата бива краестишна, начална и вътрешна. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението. Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. според броя на стиховете /два, три, четири/, които се римуват в една и съща рима. Най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима /вж./. Обикновено римите са прости /небесен – песен; велик – език/, но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи /где е – злодеи, води ме – ме, изделие – де ли е/. Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително или прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. /бляска – рязка, чезна – беззвездна, железни – бездни/. Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича асонанс. При дисонанса или консонанса ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни /замръкна – викна/. Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете /акустична рима/, а не на буквите /графическа рима/, например: град – врат, близка – плиска. Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т. нар. бели стихове не се използват рими.
