Салвадор Дали

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Салвадор Дали испански художник

Роден:	11 май 1904 Фигерас, Испания
Починал:	23 януари 1989 Фигерас, Испания

Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч (Salvador Felipe Jacinto Dalí I Domenech) е испански сюрреалист, автор на световноизвестни произведения в областта на живописта, графиката, скулптурата, бижутерията, филми и книги.

[редактиране] Биография

Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Йигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.

Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.

През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен.

През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.

1927 г. – Призован е на 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на "Мариана Пенида" от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство.
1928 г. – Второ посещение на Дали в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест" (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници.
1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга й, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел правят късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията". Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
1932 г. – За пръв път излага "Персистенция на паметта" на сюрреалистична ретроспектива в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Пише сценария "Бабауо", който никога не е филмиран.
1933 г. – Галеристът Жулиен Леви организира първата самостоятелна изложба на Дали в Ню Йорк.
1934 г. – Салвадор Дали сключва граждански брак с 11 години по-възрастната от него Гала, с която живеят заедно от 1929 г. Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Прави първа самостоятелна изложба в Лондон (в галерията "Цвемер").
1936 г. – Дали изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. В Испания избухва гражданска война и той напуска страната. Сключва контракт с английския колекционер Едуард Джеймс, който го субсидира през следващите няколко години. През декември се появява на корицата на списание "Таймс". Рисува "Есенен канибализъм" и "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
1937 г. – Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за "Giraffes on Horseback Salad". Написва “Метаморфозите на Нарцис”. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели. Андре Бретон и сюрреалистите осъждат коментарите му за Адолф Хитлер.
1938 г. – Стефан Цвайг го запознава с болния Зигмунд Фройд в Лондон. Тогава Дали прави много портрети на известния психоаналитик. Участва в Международната сюрреалистична изложба в Париж, където излага картината "Дъждовно такси" и окончателно се дистанцира от сюрреалистите, заявявайки: “Сюрреализмът, това съм аз!” ("Lе’Surréalisme—C’est moi!").

През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали” ("The Secret Life of Salvador Dalí"). През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. В същата година илюстрира Дон Кихот и Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1950 г. излага "Изкушението на Свети Антоний" в Института "Карнеги" в Питсбърг.

1951 г. – Пише "Мистичен манифест", за да обясни своя ядрен мистицизъм.
1958 г. – Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
1960 г. - Започва работа върху Театъра-музей "Гала Салвадор Дали" във Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г.
1964 г. – Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува “Дневникът на един гений”, продължение на автобиографията му.
1965 г. – Създава своята първа значима скулптура – "Бюст на Данте".Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува “Апотеозът на долара” и публикува “Отворено писмо до Салвадор Дали”. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.
1970 г. – Завършва картината "Халюциногенният тореадор". Има важна ретроспективна изложба в музея "Бойманс-ван Бюнинген" в Ротердам.
1972 г. – Галерията "Нийдлър" в Ню Йорк излага холограмите на Дали.
1973 г. – BBC заснема в Порт Лигат филма "Здравей, Дали!".
1974 г. – Във Фигерас е открит Театър-музей Дали.
1976 г. – Започва да работи върху стереоскопични инсталации. На английски език е публикувана книгата му “Неописуемите признания на Салвадор Дали”.
1978 г. – Излага първата си хиперстереоскопична картина “Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера” в музея Соломон Р. Гюгенхайм в Ню Йорк.
1979 г. – Става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж.
1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол.

На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.

Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност.

Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.

На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).

[редактиране] Цитати

"Аз съм относително умен. Твърде относително."
"Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: "Направих, каквото исках."
"Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява."
"Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите - не им достига култура. Аз съм самоук."
"Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво."
"Книгата си "Петдесет тайни на магическото изкуство" започнах така: "Ван Гог си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото."
"Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите."
"Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят."
"Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7- исках да бъда Наполеон. Мойте амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по- различно от Салвадор Дали."

[редактиране] По-важни творби на Салвадор Дали

През своята плодовита творческа кариера Салвадор Дали рисува над 1500 картини. Освен това той е автор на илюстрации за много книги. Прави също графики, литографии, бижута, скулптури, театрални и филмови декори, пише книги, прави дизайн на облекла и др.

1936 – „Мека конструкция с варен боб: предчувствие за гражданската война“ - 1936, масло на платно, 100 x 99 cm, Philadelphia Museum of Art, Филаделфия
1936 – „Лятна маса“ - 1936, масло на платно, 60 x 40 cm, Музей Бойманс ван Бойнинген (Museum Boymans-van Beuningen), Ротердам
1936 – „Морфологично ехо“ - 1936, масло на платно, 12 x 13", Музей Салвадор Дали, Флорида
1936 – „Мравките“ - 1936, гваш на хартия, 26 x 195 cm, Музей Салвадор Дали, Флорида
1936 – „Антропоморфен шкаф с чекмеджета“ - 1936, масло на дърво, 25,4 x 44,2 cm, Kunstsammlung Nordrhein-Westfalen, Дюселдорф
1945 – „Меланхолия“ - 1945, масло на платно, 65 x 85 cm; Museo Nacional Reina Sofia, Мадрид
1945 – „Жена ми гола, гледаща собственото си тяло“ - 1945, масло на дърво, 61 x 52 cm, частна колекция
1945 – „Кошница с хляб“ - 1945, масло на дъска, 13 x 17 3/4", Teatro-Museo Dali, Figueras. Collection Gala Dali
1945 – „Носът на Наполеон", масло на платно, 51 x 65,5 cm, частна колекция
1945 – „Портрет на госпожа Изабел Стайлър-Тас“ - 1945, масло на платно, 65,5 x 86 cm, Staatliche Museum Preussischer Kulturbesitz Nationalgalerie, Берлин
1945 – „Възкресяване на плътта“ - 1945, масло на платно, 90 x 72 cm, частна колекция
1947 – „Житен клас“ - 1947, масло на платно, 51 x 30 cm, частна колекция
1947 – „Портрет на Пикасо“ - 1947, масло на платно, 64,1 x 54,7 cm , Fundaciуn Gala-Salvador Dalн, Figueras
1952 – „Ядрен кръст“ - 1952, масло на платно, 78 x 58 cm, частна колекция
1954 – „Максималната скорост на Рафаеловата Мадона“ - 1954, масло на платно, 81,2 x 66 cm, Museo Nacional Reina Sofia, Мадрид
1954 – „Портрет на Гала с носорожки симптоми“ - 1954, 39 x 31 cm, масло на платно, частна колекция
1954 – „Александрийският фар (1)“ - 1951, масло върху картон, неизвестни размери, масло на платно
1954 – „Александрийският фар (2)“ - 1951, масло върху картон, 17,9 x 12 cm, частна колекция
1954 – „Пирамидите и сфинксът в Гиза“ - 1954,масло на платно, 25 x 55 cm, частна колекция
1954 – „Мек часовник в момента на първата експлозия“ - 1954, мастило върху хартия, 14 x 19,1 cm, Музей на Салвадор Дали - Сейнт Питърсбърг, Флорида
1963 – „Галацидалацирибонуклеиновакиселина“ - 1963, масло на платно, 305 x 345 cm, Музей на Салвадор Дали - Сейнт Питърсбърг, Флорида
1963 – „ДНК араби“ - 1963, масло на платно, 131,5 x 180 cm, Museo Nacional Reina Sofia, Madrid
1963 – „Портрет на моя починал брат“ - 1963, масло на платно, 175 x 175 cm, частна колекция
1963 – „Студия за ДНК араби“ - 1963, масло на платно, 43 x 57 cm
1965 – "Железопътната гара в Перпинян" - 1965, масло на платно, 295 x 406 cm, Музей Лудвиг, Кьолн

[редактиране] Любопитно

По случай 100-годишнината от рождението на Салвадор Дали, негови сънародници от каталунския град Жирона направили гигантски бутифар (вид местен колбас от свинско месо), който бил дълъг 850 м и тежал 1 тон. Дали много обичал въпросния деликатес и когато емигрирал в САЩ по време на гражданската война в Испания, той редовно поръчвал да му изпращат от него.