Технеций
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||
| Химическа серия | метал | |||||
| Група, Период, Блок | 7Б, 5, d | |||||
| Външен вид | сребристо-сив метал |
|||||
| Свойства на атома | ||||||
| Атомна маса | (98,91) u | |||||
| Атомен радиус (calc) | 135 (183) pm | |||||
| Ковалентен радиус | 156 pm | |||||
| Радиус на ван дер Ваалс | ... pm | |||||
| Електронна конфигурация | [Kr] 4d5 5s2 | |||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 14, 1 | |||||
| Оксидационни състояния (Оксид) |
-3, -1, 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6 (7) |
|||||
| Кристална структура | хексагонална | |||||
| Физични свойства | ||||||
| Агрегатно състояние | твърдо | |||||
| Плътност | 11 kg/m³ | |||||
| Температура на топене | 2430 K (2157 °C) | |||||
| Температура на кипене | 4538 K (4265 °C) | |||||
| Моларен обем | m³/mol | |||||
| Специфична топлина на топене | kJ/mol | |||||
| Специфична топлина на изпарение | 585.2 kJ/mol | |||||
| Налягане на парата | 1000 Pa при 3726 K | |||||
| Скорост на звука | m/s при K | |||||
| Други | ||||||
| Електроотрицателност | (скала на Паулинг) | |||||
| Специфичен топлинен капацитет | J/(kg·K) | |||||
| Специфична електропроводимост | S/m | |||||
| Топлопроводимост | (300 K) 50.6 W/(m·K) | |||||
| Йонизационен потенциал | kJ/mol
|
|||||
| Периодична система на елементите | ||||||
Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в Периодична система на елементите на Менделеев. Това е най-лекият химичен елемент без стабилен изотоп.
Атомната маса на технеция е (98) g/mol
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Местонахождение в природата
[редактиране] Добив
[редактиране] Приложение
Технецият се използва в медицината за туморна локализация.
[редактиране] Биологична роля
[редактиране] Физични свойства
Технецият по външен вид прилича на платината. В компактно състояние е устойчив на въздуха.
[редактиране] Химични свойства
Във вид на прах технициият изгаря до висшия си оксид Tc2O7, а с флуора образува смес от TcF5.TcF7. Технецият се намира след водорода в реда на стандартните потенициали и се разтваря само в азотна (HNO3) и сярна киселина (H2SO4). Разтваря се и в бромна вода при загряване, при което се получава пертехнециева киселина (HTcO4).
Оксохалогенидите на технеция са по-стабилни от тези на мангана, но във воден разтвор те хидролизират. Те имат състав TcOX3, TcOX4, TcO2X2 и др. Например оксотехнециевият тетрахлорид хидролизира и се образува пертехнициева киселина:
- 3TcOCl4 + 7H2O → 2HTcO4 + TcO2 + H2O.
Единствено технецият от групата образува само два оксида: TcO2 и Tc2O7. Технециевият диоксид може да се получи при редукция на разтвори, съдържащи пертехнати (TcO4-) йони с Zn и HCl и следващо дехидратиране при загряване на разтворите. Получава се кафява утайка от TcO2. Технециевият диоксид е най-стабилният от оксидите на трите метали в 7Б група.
Дитехнециевият хептаоксид е жълт прах с ниска температура на топене -119°C. Той е летлив и може да се отдели от кисели разтвори дори при нагряване. Разтваря се във вода и при бавно изпарение на тези разтвори отделя киселината си. Всъщност при процеса се получават червени кристали от HTcO4. Разтворът е силна киселина, но слаб окислител. Пертехнатният анион е особено стабилeн в алкална среда.
