Фъстък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фъстъци | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Фъстъци
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Фъстъците са ядивните семена на растението Arachis hypogaea.
Съдържание |
[редактиране] Значение на културата
Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47–54 % мазнини с много високо качество, белтъчини (20–37 %) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1.
Маслото от фъстъци се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото масло се явява основно при храненето.
Фъстъците са отлична храна и като ядки. Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Печени, осолени или подсладени, ядките от фъстъци са предпочитано лакомство.
Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на маслото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерното сено.
Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.
[редактиране] Произход и разпространение
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита региона между 10 и 28 ° на изток от Кордилерите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и, че главна заслуга за това имат португалските мореполаватели.
Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. дка на над 200 млн. дка. 50 % от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. дка – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия.
Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г., но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до сега площта им е доста постоянна – 30–40 хил.дка, тъй като отглеждането им е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски.
Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 кг/дка), на следващо място е Мароко (260 кг/дка), а на трето Египет (180 кг/дка). Добивите у нас са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 кг/дка.
