Боливия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

República de Bolivia
Bulubiya⁽¹⁾
Wuliwya Suyu ⁽²⁾


(знаме)	(герб)

Национален девиз: ¡Morir antes que esclavos vivir!
(от испански: Единството дава сила!)

Официален език испански, аймара и кечуа

Столица Ла Пас и Сукре ⁽³⁾

Най-голям град Санта Крус

президент Ево Моралес

Площ
— Общо на 27-мо място
1 098 580 км²

Население
— Общо (2005)
— Гъстота на 86-то място
9 282 870
8,5 д/км²

БВП
— Общо (2005)
— на човек на 101-то място
$ 24 140 млн
$ ?

Валута Боливано (BOB)

Часова зона UTC -4

Независимост
- обявена от Испания
6 август 1825

Национален химн Bolivianos, el hado propicio

Internet TLD .bo

Телефонен код +591

(1):Официалното име на страната на езика аймара
(2):Официалното име на страната на езика кечуа
(3):Ла Пас е седалището на правителството, а Сукре е официалната столица

Боливия, официално - Република Боливия (на испански: República de Bolivia) е държава в централна Южна Америка. Граничи с Бразилия на север и изток, с Парагвай и Аржентина на юг и с Чили и Перу на запад.

[редактиране] География

Основна статия:География на Боливия

Боливия е разположена по-близо до западното крайбрежие на Южна Америка. Страната има площ 1 098,6 хил. кв. км и е разположена в централните части на Южна Америка. Граничи (в км) с Бразилия - 2 570, Парагвай - 769, Аржентина - 742, Чили - 890 и Перу - 1 147. Няма директен излаз на море или океан. Югозападната част на страната е заета от Централните Анди с най-висок връх Анкоума (6550 м), Боливийския масив и платото Пуна. Предпланинските равнини преминават на север в Амазонска низина, а на изток в заблатената равнина Пантанал. Фактическата столица на Боливия - Ла Пас е най-високо разположения град в света - на 3625 м. надморска височина.

В западната част на страната преминават Андите, а източната част е нискоравнинна, покрита с амазонски гори. На границата с Перу се намира езерото Титикака.

[редактиране] Административно деление

Основна статия:Административно деление на Боливия

Боливия е разделена на 9 департамента (на испански: departamentos)):

Чикисака - (Сукре)
Кочабамба - (Кочабамба)
Бени - (Тринидад)
Ла Пас - (Ла Пас)
Оуро - (Оруро)
Пандо - (Кобиха)
Потоси - (Потоси)
Санта Круз - (Санта Круз де ла Сиера)
Тариха - (Тариха)

Всеки департамент се разделя на провинции (на испански: provincias) , кантони (на испански: cantoas) и градски общини (на испански: municipios).

Най-големи градове са: Ла Пас (1 млн души), Санта Крус де ла Сиера (800 хиляди души) и Кочабамба (500 000 души).

[редактиране] История

Основна статия:История на Боливия

Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванаку се появява около езерото Титикака. Тя изчезнва около 1200 г. от новата ера. Техни съвременници били моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г. След испанското нашествие територията е наричана „Горно Перу” или „Каракас”. През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825. На 6 август държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и нейн пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на 19 век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Парагвай (1932-1935, т.нар „Чако”) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията.

Изглед от Ла Пас - политическата столица на Боливия

През 1952 г. Националистическото революционно движение извършва революция и начело на държавата застава Виктор Пас Естенсоро. През 1964 г. партията се разцепва и Виктор Пас е смъкнат от власт. След смъртта на следващия президент – Рене Бариентос Ортуньо през 1969 г. настъпва период на слабо управление и криза. По време на управлението на ген. Хуго Банзер Суарес (1971-1978) има забележителен икономически растеж, но често се нарушават човешките права. Той е принуден от опозицията да насрочи избори през 1978 г., след което последва отново период на политически вълнения. Само за няколко години се извършват редица преврати и контрапреврати. През 90-те години на 20 век се провеждат множество реформи, приватизирани са много предприятия. В началото на новото хилядолетие страната навлиза в период на 4-годишна икономическа рецесия, която води до множество протести и политическа криза. На 18 декември 2005 г. са проведени нови президентски избори, спечелени от Хуан Ево Моралес Айма от Движение за социализъм с 54%.

[редактиране] Население

Основна статия:Население на Боливия

Боливия е една от трите южноамерикански страни (заедно с Перу и Гватемала), в която най-голямата част населението се състои от американски индианци. Близо 33% от населението е от народа кечуа, а 30% от аймара. Около 25% от населението са метиси (смесица на индианци и европейци), а 12% са наследниците на европейските заселници. Официален език в страната е испанският, както и индианските езици кечуа (2,5 млн) и аймара (2 млн). В страната се говорят общо 36 езика, най-разпространене са чикитано (180 хиляди), гуарани (125 хил) и др. В Боливия има много общности: немска, италианска, американска, баска, хърватска, азиатска (предимно японска) и др. Афро-боливийците са около 1% от населението на страната.

Мнозинството от боливийците изповядва римокатолическата религия. Има и такива, изповядващи исляма, юдеизма и бахайството. В страната има дори и мормонска църква.

[редактиране] Стопанство

Основна статия:Стопанство на Боливия

Боливия е най-бедната държава в Южна Америка, отчасти това е и заради високата корупция в страната. Въпреки това в последните няколко години, главно поради реформите, а и открити залежи на газ, в страната има известен прогрес. БВП е 22,33 млрд долара (2004 г.), като ръстът е 3,7 %. По сектори то се разпределя по следния начин: земеделие – 13%, индустрия – 28%, услуги – 59%. Около 4 милиона са в трудоспособна възраст. Безработицата е около 9,4%. Близо 64% от населението живее под прага на бедността. Инфлацията е малко под 5%. Външният дълг на страната се изчислява на около 5,5 млрд долара. От жизнена важност за външната търговия за страната е река Парагвай, чрез която държавата се свързва с океана. За последните 15 години износът се е покачил тройно (1,9 млрд долара срещу 650 млрд през 1991г.). Вносът е за около 1,6 млрд долара.

[редактиране] Забележителности

Интересно за страната е, че тук се намират най-големите солни равнини в страната. На границата с Перу се намира езерото Титикака – най-високото езеро в света. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата на инките. От испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил, за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма. В последно време Боливия започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В столицата Ла Пас има множество музеи, а в околностите има и останки от древни крепости.

[редактиране] Други

Комуникации в Боливия
Транспорт в Боливия
Армия на Боливия
Външна политика на Боливия

[редактиране] Външни връзки

Страни в Южна Америка
Аржентина \| Боливия \| Бразилия \| Венецуела \| Гаяна \| Еквадор \| Колумбия \| Парагвай \| Перу \| Суринам \| Уругвай \| Чили
Зависими територии: Фолкландски острови \| Френска Гвияна