Ханти-Мансийски автономен окръг
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханти-Мансийският автономен окръг (историческо название - Югра) е самостоятелен юридически субект в състава на Тюменска област на Руската федерация. Площ - 523 100 км². Население - 1 456 500 жители (2004). Административен център на окръга е град Ханти-Мансийск с 40 000 жители (1998). По-големи градове: Сургут (300 000 жители) и Нижневартовск (250 000 жители).
Окръгът е създаден като административно-териториална единица на 10 декември 1930 г. под името Остяко-Вогулски национален окръг с административен център с. Самарово.
Съдържание |
[редактиране] Символи
- Знаме. Знамето на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява правоъгълник разделен на две равни ивици - горната е светло синя на цвят, а долната е зелена. В горната лява част на знамето е разположен стилизиран елемент от герба.
- Герб. Гербът на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява сребърна емблема, изобразяваща стилизирана двуглава птица. Тя е разположена в средата на фигурен, синьозелен щит, оконтурен със злато. Фигурният щит на свой ред е вписан в прав червен щит. Той е увенчан със стилизиран елемент с бял цвят, изпълнен в традициите на обските угри, и е обкръжен с венец от зелени кедрови клонки. На вплетена в клонките синя лента със сребърни букви е изпсано историческото название "Югра".
[редактиране] География
Ханти-Мансийският автономен окръг се намира в Средна Русия, централната част на Западен Сибир. На север граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг от Тюменска област, на северозапад - с Република Коми, на югозапад - със Свредловска област, на юг - с останалата част отТюменска област, а на югоизток и изток - с Томска област и Красноярския край.
Релефът е предимно равнинен. Възвишенията са с височини от порядъка на 150 - 300 м. За западните части на окръга е характерен планинският релеф. Най-висока точка е връх Народная (1894 м., Приполярен Урал) и връх Педи (1010 м. Северен Урал). Основната част от окръга е заета със заблатена тайга.
Речната система се формира от река Об с 10 притока (Вах, Аган, Тромеган, Голям Юган, Лямин, Пим, Голям Салим, Назим, Северна Сосва, Казим) и река Иртиш с 2 притока (Конда и Согом). И двете протичат от юг на север. През летно-есенния период реките се разливат на голяма площ, а през зимно-пролетния период замръзват за около 6 месеца. Общият им брой е около 30 хиляди.
Почвите се отличават с голямо разнообразие. На приречните участъци почвеният слой е представен предимно от подзолисти почви. По водоразделните височини преобладават полухидроморфните почви, които в централните части на окръга обикновено преминават в блатисти. В долините на реките почвеният слой е ранообразен - алувиални, блатисти и др. В планинските райони се срещата тундрови, грубохумусни, фрагментарни и планински почви.
Растителната покривка представлява съобщество от горска, блатна и тундрова растителност. Доминира зоната на средната тайга с гори от хвойна, дребнолистни и смесени гори. Най-чести представители на дървестните видове са хвойна, ела, бор и др. От ниската горска растителност доминират плодоносните храсти - клюква, малина, къпина, шипка, боровинка и др. В северните райони растат най-вече лишейни съобщества, използвани за паша на елените.
На територията на окръга се срещат следните бозайници - лос, елен, лисица, белка, норка, видра, заек, язовец и др. Птиците са представени с гъска, глухар, тетрев и др. Във водоемите обитават около 42 вида риби - есетра, щука, чига, селда и др.
[редактиране] Климат
За формирането на климата съществено влияние оказват: планината Урал, която защитава окръга от запад; откритостта на терена от север, способстваща за нахлуването на студен, арктически въздух; равнинният характер на местността и големият брой реки, езера и блата.
Климътът е силно изразен континентален с бърза смяна на метеорологическата обстановка, особено в преходните периоди - от есен към зима и от пролет към лято. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка. Лятото е кратко и сравнително топло. Есента и пролетта са кратки и студени.
Средната зимна температура се колебае от −18 °C до −24 °C (януари), средната лятна температура е от +15,7 °C до +18,4 °C (юли). Най-ниска температура е отбелязана през 1973 г.: -59,3 °C. Най-ниските зимни температури са рагистрирани в долината на река Вах.
Периодът с отрицателни температури е с продължителност 7 месеца - от октомври до април. Периодът с устойчива снежна покривка продължава около 180-200 дни - от края на октомври до началото на май. Средната дебелина на снежната покривка варира от 50 до 80 см. До средата на месец юни не са редки замръзванията. Годишни валежи - 400-550 мм, като през месец юли са най високи - около 15% от годишните.
Общата годишна продължителност на слънчевото греене в окръга е от 1600 до 1900 часа. Преобладаващо направление на вятъра през лятото е северно, а през зимата - южно. Продължителността на вегетационния период е от 80 до 115 денонощия.
[редактиране] Природни ресурси
Големи залежи на нефт и газ. По-големи находища: Самотлорско находище, Фьодоровско находище, Мамонтовско находище и Приобско находище. Добив на злато, кварц, въглища, желязо, мед, цинк, олово, ниобий, тантал, боксит и др.
Усвояват се технологии за експлоатация на запасите от минерални води (йодни и бромни).
[редактиране] Население
Населението на Ханти-Мансийския автономен окръг е 1 456 500 жители (2004), като 78,7% от тях живеят в градовете. Във връзка с бурното развитие на нефтодобива за последните 30 години то се е увеличило с около 1 милион жители.
На територията на окръга живеят представители на 123 националности. Според преброяването на населението от 2004 г. националният състав е доста разнороден: руснаци - 66,1%, украинци - 8,6%, татари - 7,5%, башкири - 2,5%, ханти - 1,2%, манси - 0,7%, други националности - 13,4%
Ханти-Мансийският автономен окръг e историческa родинa нa коренното население съставено от ханти и манси, което съставлява 1,9% от общото население.
[редактиране] История
[редактиране] Промишленост и стопанство
Икономиката на окръга е тясно свързана с добива на нефт и природен газ. В отрасловата структура на промишлеността нефто- и газодобивът съставляват 85,8%, енергетиката - 7,2%, металообработването - 3%, газопреработването - 2,7%, дърводобивът и дървопреработването - 0,4%, производството на строителни материали - 0,4%, хранително-вкусовата промишленост - 0,2%, нефтопреработването - 0,1%.
Природните условия на окръга не дават възможност за развитие на селското стопанство. Поради това голяма част от селекостопанската продукция се внася от други региони на Русия.
Транспортът в окръга е предимно речен и железопътен. Около 29% е делът на автомобилния транспорт и около 2% - на авиационния. Дължината на ж.п. линии е 1106 км, на речните плавателни пътища - 5544 км, а на автомобилните пътища е над 18 000 км (11 000 км с твърда настилка). Общата дължина на магистралните тръбопроводи на територията на окръга е около 26 000 км - 6283 км нефтопроводи и 19500 км газопроводи.
Основни експортни продукти са нефт и нефтопроизводни, дървесина и др. Вносът е съставен предимно от нефтодобивно оборудване, черни метали, телекомуникационно и ЕИ оборудване, автомобили и др.
[редактиране] Райони
- Белоярски район
- Березовски район
- Кондински район
- Нефтеюгански район
- Нижневартовски район
- Октябръски район
- Съветски район
- Сургутски район
- Ханти-Мансийски район
[редактиране] Градове
- Белоярск
- Когалим
- Лангепас
- Лянтор
- Мегион
- Нефтеюганск
- Нижневартовск
- Няган
- Покачи
- Пит Ях
- Радужни
- Съветски
- Сургут
- Урай
- Ханти-Мансийск
- Югорск
