Башкирия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 (информация) |
 (информация) |
 |
|
| Официален език | руски и башкирски |
| Столица | Уфа |
| Президент | Муртаза Губайдулла ули Рахимов |
| Министър-председател | Рафаел Ибрахим ули Байдавлатев |
| Федерален окръг | Приволжски федерален окръг |
| Площ |
92 600 km2 |
| Население |
4 104 336 души(2002) |
| Гъстота |
28,6/km² |
| Валута | рубла |
| Часова зона | UTC + |
| Автомобилен код | 02 |
Башкирия (Република Башкортостан или Башкортостан) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 92,6 хил. км2 (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ). Разположен е на границата между Европа и Азия и заема основно Южен Урал, равнините на Башкирското Предуралие и хълмисто-равнинната част на Башкирското Задуралие.
На север граничи с Пермска и Свердловска области, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад - с Оренбургска област, на запад - с Република Татарстан, на северозапад – с Удмуртия.
Влиза в състава на Приволжки федерален окръг и Уралски икономически район.
По данни от 2000 г. в републиката живеят 4 104 336 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ).
Съдържание |
[редактиране] История
Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.
[редактиране] Население
Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.
Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - белоруси (0,6%).
96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език - 34,0% от населението.
[редактиране] Административно-териториално деление
Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 града, 4 674 населени места.
[редактиране] Райони
Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.
[редактиране] Основни градове
Агидел, Баймак, Белебей, Белорецк, Бирск, Благовещенск, Давлеканово, Дюртюли, Ишимбай, Кумертау, Межгоре, Мелеуз, Нефтекамск, Октябрский, Салават, Сибай, Стерлитамак, Туймази, Уфа, Учали, Янаул.
[редактиране] Физико-географски данни
Републиката е разположена на склоновете на Южен Урал и в Предуралието.
Най-високата точка на територията на Башкортостан е планината Ямантау (1638 м.). Най-големи реки на територията на страната са Белая (Агидел) (1430 км) и притоците й Нугуш (235 км), Сим (239 км), Уфа (918 км), Дьома (556 км), Сакмара (760 км) и Ик (571 км). Има около 2 700 езера.
Климатът е умерено-континентален. Средногодишна температура - +0,3° в планините и +2,8° в равнините. Средна температура през януари - -13,3°С, през юли - +21,6°С. Средногодишни валежи - 300-600 мм.
Горите заемат над 40% от територията на републиката. В Предуралието има смесени гори, а на север, в западната предпланинска част - борови и брезови гори.
[редактиране] Полезни изкопаеми
В Башкортостан има залежи на минерални суровини, нефт, газ, въглища, желязна руда и злато.
[редактиране] Икономика
Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.
Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.
Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.
[редактиране] Транспорт
Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.
