Хилдегард от Бинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хилдегард от Бинген германска монахиня

Родена:	1089 Бермерсхайм, Германия
Починала:	17 септември 1179 Бинген на Рейн, Германия

Хилдегард от Бинген (на немски Hildegard von Bingen) е немска абатеса, монахиня, мистик, писателка и композитор от епохата на Средновековието.

[редактиране] Биография

От средновековните източници не е възможно да бъдат определени точната дата и място на раждане. Предполага се, че е родена в Бермерсхайм през 1098 като десето дете в семейството на благородника Хилтбертус де Вермерсхайм (Hiltbertus de Vermersheim). На осемгодишна възраст бива поверена на графиня Юта фон Спонхайм в близост до бенедектинския манастир Дизибоденберг. Юта се ползвала с голяма популярност и имала много последователки монахини. След смъртта й през 1136 Хилдегард поема създадената от сестра Юта общност, след което групата се пренася в нов манастир в Рупертсберг в Бинген на Рейн. Говори се, че още от дете Хилдегард била болнава и имала видения. През 1141, пет години след избирането ѝ за водач на групата от монахини, получава видение, според което Бог ѝ нарежда: „Пиши каквото виждаш“. Средновековните биографии (следвайки типичния модел за скомност, характерен за агиографията като жанр) съобщават, че в началото тя се съмнява в своите видения и ги пази за себе си, но в крайна сметка се оставя да бъде убедена да ги записва.

Умира на 17 септември 1179.

[редактиране] Пробуждането

През всичките тези години, Хилдегард казва за виденията си само на сестра Юта и на един монах на име Волмар, който ѝ става доживотен приятел. През 1141 Хилдегард има видение, което променя живота ѝ завинаги: „И то дойде... когато бях на 42 години и седем месеца, Раят се отвори и опселително ярката светлина ме зеслепи и се вля в мозъка ми. Светлината запали сърцето и гърдите ми като огън, който не ме изгаря, но ми затопля... и внезапно аз разбрах тълкуванието на книгите.“ След това преживяване Хилдегард отново е залята с чувства за неспособност и колебание за действия: „Но, въпреки че чух и видях тези неща, поради съмненията и недоверието от моя страна, и поради многобройните разкази на други хората, дълго време отказвах да разказвам или да пиша за това не толкова заради упоритостта ми, колкото заради скромността ми, докато не бях бичувана от камшика на Господ и не се разболях.“

12 век е време на разкол и религиозни промени, и когато някой проповядва различна и нова доктрина, много бързо успява да събере последователи. Хилдегард осъжда разкола, и през целия си живот проповядва срещу него, и по-специално, срещу катарството. Иска виденията ѝ да бъдат озаконени от католическата църква, въпреки че самата тя никога не се е съмнявала в това, че ѝ ги изпраща Бог. Пише писмо до Св. Бернар от Клерво, в което го моли за неговата благословия. Въпреки че отговорите му са чисто формални, тя се обръща към Папа Евгений III, който забранява на Хилдегард да пише за това. За да определни дали нейните видения са изпратени от Бог, той създава комисия, която да посети Хилдегард. Декларират, че тя е истински мистик и не е душевно болна. С одобрението на Папата, на Хилдегард ѝ е разрешено да завърши книгата си „Scivias“ („Научи пътя на Господ“), което й печели популярност отвъд Свещената Римска империя.

[редактиране] Творчество

Средновековна илюстрация, показваща Хилдегард от Бинген и монаха Волмар

Нарастващият напоследък интерес към жените в средновековната църква довежда до популяризирането на Хилдегард и по-конкретно — музиката ѝ. Запазили са се осемдесет нейни композиции — много повече, отколкото при други средновековни композитори. Най-известното и произведение е „Ordo Virtutum“ („Заповед на целомъдрието“), което е вид ранна оратория за няколко женски гласа и един мъжки — този на Дявола. Създадено е, както и останалите й музикални творби, за изпълнение от монахините от манастира ѝ. Текстовете на композициите са на модифициран средновековен латински , уникален само за Хилдегард. За този език тя измисля много съкратени или сляти думи.

Музиката е монофинична, създадена за акомпанимент от малък брой инструменти и сопранови вокали. Наред с музиката, Хилдегард пише и много медицински, ботанически и геоложки трактати. Създава собствена, алтернативна азбука. „Lingua Ignota“, както тя наричала езиковите си интервенции, се смята за първия изкуствено създаден език.

Около 1150 Хилдегард мести манастира от Дизибоденберг, където монахините живели заедно с монасите, 30 км северно - в Бинген на Рейн. По-късно създава нов манастир, Айбинген, от другата страна на реката от Бинген. Пред следващите години тя е изключително продуктивна. Пише музика и текстове за нейните песни, повечето от които в чест на дева Мария и други светци, за изпълняване на празници. Пише и антифонии. Има доказателства, че нейната творба „Ordo Virtutum“ („Заповед на целомъдрието“) е изпълнявана и в нейния манастир. Написва и няколко творби по виденията си: „Vitae meritorum“ (1150–1163) (Книга „за заслугите на живота“) и „Liber divinorum operum“(1163) („Книга на божествените творби“) — теологически разсъждения за микрокосмоса и макрокосмоса на човека като връх на божиите творения; човекът като огледало, отразяващо макрокосмоса.

Хилдегард написва и „Physica“ и „Causae et Curae“ (1150) — и двете за целебната сила на различни природни обекти. Двете книги са известни под общото заглавие „Liber subtilatum“ („Книга за тънкостите на разнообразната природа на нещата“). Книгата следва философията на Хилдегард — идеята, че човекът е най-висшето божествено творение, и че всичко е създадено, за да му служи.

„Човекът на Вселената“ - илюстрация от книгата „Liber divinorum operum“

Нейните научни възгледи произхождат от античната гръцка космология на четирите елемента — огън, въздух, вода и земя, с техните допълващи ги харектиристики: горещината, сушата, влага и студ, и техните съответствия в човешкото ежедневие: гняв, жизненост, флегматичност и меланхолия. Отделният човешки индивид е характеризиран от превеса на един или два от тези компоненти. В интерес на истината, и до ден днешен използваме тези качества за характеризиране на даден човек. Болестите объркват деликатния баланс между тези качества и само консумацията на точното растение или животно, чието качество липсва, може да оправи състоянието. Ето защо, при описването на растения, дървета, птици, животни и камъни, Хилдегард се концентрира върху медицинските качества на тези обекти. Например, вратигата е топла и малко влажна, и затова е подходяща срещу компонентите, отговарящи на тези две качества — гнева и флегматичността. Който страда от възпаление на слизестата ципа и има кашлица, трябва да го изяде, за да се излекува.

Хилдегард събира възгледите си в три книги. Първата, и най-значима, е „Scivias“ („Научи пътя“), завършена през 1151, а другите са „Liber vitae meritorum“ („Книга за заслугите на живота“) и „De operatione Dei“ („На божите действия“), известна също и като „Liber divinorum operum“ („Книга за божите произведения“). В тези книги, написани от разцвета на живота ѝ до смъртта ѝ през 1179, тя описва и интерпретива виденията си. Описанията на нейните видения са богато декорирани под нейно ръковорство, най-вероятно от другите монахини в манастира, а излюстрациите по виденията ѝ са на монаха Волмар (виж илюстрацията). Интерпретациите ѝ върху виденията ѝ са традиционно католически. Нейните описания на физическите чувства, които съпътствали виденията ѝ, се диагностицират от невролозите като симптоми на мигрена, докато други виждат в тях просто живи отражения на гостодстващата тогата църковна доктрина. Книгите ѝ са били прославени през Средновековието, а за пръв път са отпечатани в Париж през 1513 г.

Писанията на Хилгедард са уникални и със своето позитивно отношение към сексуалните тношения и описанията на удоволствията от гледна точна на жената. Смята се, че книгите ѝ съдържат първото описание на женски оргазъм: „Когато жената люби мъжа, чувството на затопляне в нейния мозък, което изгаря със сладострастна наслада, пренася усещането на тази страст и призовава изпускането на мъжката семенна течност. И когато семето попадне на точното място, тази бурна топлина се пренася от мозъка в семето, където се задържа, и когато женският оргазъм свърши, всички части, които били отворени по време на менструацията се затварят силно като мъжки юмрук.“

Тя описва и това, че качеството на спермата, определя пола на детето, така както и любовта и страстта определят характера му. Според Хилдегард, най-лошият случай е, когато спермата е слаба и между родителите няма страст. Тогава се ражда озлобена дъщеря.

„Господ събра мъжа и жената, като по този начин събра силата със слабостта, които биха могли да се подкрепят взаимно. Но, някои извратени прелюбодейци изразяват тяхната възмъжала сила в преверзна слабост, отхвърляйки характерните роли на мъжа и жената, и в тяхната слабост те безсрамно следват Сатаната, който в неговото самодоволно търсене разделя плътта от душата“

„...най-долна е жената, която поема по сатанинския път да играе мъжката роля, съешавайки се с друга жена. Това е жената, която се отдава на зли дела...“

„...И мъжете, които докосват сами своите полови ограни и по този начин освобождават спермата си, сериозно застрашават душите си заради това, че възбудата води до безумие. Те се явяват пред Мен като нечисти животни, изяждащи своите собствени деца, заради това, че те порочно произвеждат сперма чрез оскърбително мърсуване...“

„...Когато някой се чувства възбуден заради телесно самозадоволяване, остави го да избяга като бежанец от сдържаността и спусни щита на целомъдрието, който ще го предпази от мръсотиите.“

[редактиране] Божествени хармонии

Музиката е неизменна част от живота на Хилдегард. Тя я описва като улавяне на радостта и красотата на на рая. Според нея, преди съгрешаването, Адам имал хубав глас и заедно с ангелите пеел хвалебствия за Господ; след грехопадението била измислена земната музика и музикалните инструменти, създадени по поръчка на Господ.

Хилдегард пише химни и секвенции за възхвала на светци, светици и за дева Мария. Тя пише в трагицията на Грегорианското църковно пеене с единична вокална линия.

В момента интересът към музиката ѝ се увеличава и се радна на все по-голяма популярност. Една група, Sequentia, прави виртуален запис на всички творби на Хилдегард, включително и части от метафоричните ѝ съчинения.

[редактиране] Книги

Scivias seu Visiones („Научи пътя“) (1141-51)
Liber divinorum operum simplicis hominis („Книга за божите произведения“) (1163-73/74)
Liber vitae meritorum („Книга за заслугите на живота“) (1158-63)
Solutiones triginta octo quaestionum
Explanatio Regulae S. Benedicti
Explanatio Symboli S. Athanasii
Vita S. Ruperti
Vita S. Disibodi
Physica, sive Subtilitatum diversarum naturarum creaturarum libri novem
Hymnodia coelestis
Ignota lingua, cum versione Latina
Tractatus de sacramento altaris
Homeliae LVIII in Evangelia
Libri simplicis et compositae medicinae