Хорезъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За града, носил това име, вижте Хива.

Хорезъм е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до северо-източните брегове на Каспийско море. На юг Хорезъм граничел с Хорасан, на север - с държавата на аланите, на югоизток - със Согдиана, а на североизток - с хуните. Столица на държавата бил град Хорезъм.

[редактиране] Ранна история

Според руския учен Сергей Толстов първите жители на областта са хурийците, обяснявайки етимологията на Хорезъм като страна на хурийците. Първите известни днес имена на владетели на областта, въпреки оскъдните сведения, са Сиявус, ок. 1300 пр.н.е. (може би синоним на Афразиаб, ок. 1100 пр.н.е.) и Аурват Аспа, обикновено датиран към 7 век пр.н.е..

От древни времена в областта навлизат и се заселват ирански племена. Техният език - хорезмийският, е един от източно-иранските езици.

[редактиране] Класическа епоха

Когато през 328 пр.н.е. царят на Хорезъм предлага приятелство на Александър Велики, неговите гръцки и римски биографи си представят номадски цар на някаква пустош, но руските археолози от 20 век разкриват Хорезъм като стабилно централизирано царство, земеделски район източно от Аралско море, заобиколен от номадите на Средна Азия. Защитаван от своята армия от бронирани конници, той е най-силната държава северозападно от Амударя. Пратеникът на царя предлага да поведе войските на Александър срещу собствените си врагове, на запад от Каспийско море. Александър учтиво отказва.

Използваният от персийската бюрокрация староперсийски език с писмеността пехлеви се разпространяват на север в Хорезъм към 2 век.

[редактиране] Средни векове

Според Бируни областта е управлявана от местни владетели до 8 век, когато е завладяна от Арабския халифат. В Хорезъм е роден един от големите персийски математици ал-Хорезми. През 11 век огузите създават държава с център в Хорезъм, която в началото на 13 век подчинява цяла Персия под властта на Аллах ал-Дин Мохамед II.

Между 1218 и 1220 монголите на Чингис хан завладяват Средна Азия и Иран и унищожават империята на хорезъм-шаховете.

[редактиране] Съвременна епоха

След разделянето на Монголската империя Хорезмия става част от Джагатайското ханство, а по-късно придобива известна автономия като ханство Хива. Договор от 12 август 1873 превръща ханството в руски протекторат. Части от територията на ханството Хива влизат в състава на Узбекска ССР (1924), Туркменска ССР (1925) и Таджикска ССР (1936). След разпадането на Съветския съюз през 1991 те стават независими като Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан. Най-южните части на Хорезмия днес са част от Иран.