Андрей Власов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Андреевич Власов е роден на 1 септември 1901 г. в Ломакино край Нижни Новгород.

По време на Втората световна война с чин генерал от съветската армия Власов взема участие в битките край Киев и Москва. Възложено му е командването на Втора ударна съветска армия на Ленинградския фронт. По-късно армията му е разбита от немците и той попада в плен.

Вече в хитлеристки плен Власов организира съпротивително движение срещу Сталинска Русия. Това движение е известно като Руска освободителна войска или съкратено РОА.

В началото на май 1945 г. Власов скъсва отношенията си с Третия райх. Приблизително по същото време части на власовата армия се включват в т.нар. Пражко въстание срещу немската окупация на Чехия. Самият Власов се предава на американските части, но малко по-късно, на 12 май 1945 г. по време на едно автомобилно пътуване е арестуван от съветските войски.

Съден на закрит за обществеността процес, Власов е осъден на смърт и обесен на 1 или 2 август 1946 г.

Политическата програма на генерал Власов се разкрива най-пълно от т.нар. Пражки манифест от 14 ноември 1944 г. Желанието на генерала е свалянето на болшевизма, но не и възстановяване на царизма. Власов отказва и вмъкването в своята политическа програма на антисемитизма.