Аромъни

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Аромъните (наричани още власи, цинцари, куцовласи, каравласи; самоназвание - arumâni, armâni, rămăni или aromâni, на гръцки Αρμάνοι) са народ, населяващ в южните части на Балканския полуостров. Населяват Северна Гърция, части от Албания, Република Македония и България. Наброяват около 115 хил. души (1992). Говорят различни влашки диалекти от групата на романските езици. Малка група аромъни в Албания (фаршероти) говорят на особено наречие. Използват латиницата и кирилица, както и гръцко писмо. Техният език е близък до румънския език. Изповядват предмино православната вяра.

[редактиране] Название

Названието "аромъни" (aromâni) произлиза от латинското Romanus, при което е прибавена приставка "а", характерно за много думи в аромънския език, започващи със съгласна. Терминът власи се използова на Балканите като екзоним на романизираните народи, живеещи в този регион. Днес този термин се използва по отношение на аромъните, мегленорумъните и истрорумъните. Румънците се наричат власи само в исторически или пейоративен контекст.