Блаже Конески

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Блаже Конески кодификатор на македонския литературен език

Роден:	19 декември 1921 Небрегово, дн. Р. Македония
Починал:	7 декември 1993 Скопие, Р. Македония

Блаже Конески (Благой Конев) e основоположник и един от кодификаторите на книжовния език в Република Македония. Той е книжовник, културен деец и общественик — поет, писател, есеист, филолог, "специалист" по история на книжовните езици, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, идеолог на македонизма.

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Глигор Соколов(ич) — Ляме, получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия. Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература. През 1941 г., след разгрома на Югославия се записва в Софийския университет под името Благой Конев. След 1945 активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана и македонски книжовен език. Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 е ректор. През 1967 става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975). Освен това е и член на македонския клуб към международно сдружение „Пен“ и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 и негов пръв председател.

Работил е и като редактор на литературните списания „Нов Ден“ и „Македонски език (Македонски јазик)“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40-70 км от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“).

Блаже Конески има и международни изяви. Бил е член на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков. Трудовете му са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на възрожденците от Македония като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и др. като небългарско, както и усилията му да отделечи максимално езиковата норма в Република Македония от тази в Републка България. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти.