Близък Изток
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Близкият Изток е географски регион, състоящ се от земите около южните и източни части на Средиземно море — от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е подрегион на Африка-Евразия, или по-точно Азия, и в отделни части — Африка. Трите влиятелни култури в Близкия Изток са персийската, арабската и тюркската. Тези културни сфери имат три генетично различни езици и етноси — перси и араби.
[редактиране] Граници
„Близък Изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.
Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани със Близкия Изток, тъй като имат силни исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Турция и Кипър са в или близо до Близкия Изток, те смятат себе си за част от Европа. На изток Афганистан понякога се свързва със Близкия Изток.
В някои западни езици понятието Близък Изток е Среден Изток (например английски Middle East), тъй като като Близък Изток (английски Near East) е схващана източната част на Балканския полуостров. [yi:מיטל מזרח]]
