Войчех Ярузелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Войчех Ярузелски Полски генерал и държавник
Роден:	6 юни 1923 Куров, Полша

Войчех Ярузелски (на полски:Wojciech Witold Jaruzelski) е полски политик, държавник и военен (армейски генерал). Роден е на 6 юни 1923 г. в Куров, Полша.

Ярузелски произхожда от стар патриотичен рицарски род със собствен герб — Шлеповрон (Ślepowron). През разнните си ученически години Ярузелски се изявява като отличен ученик и е силно религиозен. През 1939 г. семейството му се премества да живее в Литва. През 1940 г. Литва е окупирана от СССР и Ярузелски е интерниран в Сибир, където работи в дърводобива в тайгата и очите му се увреждат.

По време на Втората световна война Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия, формирана в СССР, на генерал Владислав Андерс. Завършва офицерска школа и е изпратен да воюва на фронта в състава на Втора пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на полската армия.

След края на войната Ярузелски участва като таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през периода 1945-1947 г. През това време той започва да следва във Висшето пехотинско училище и завършва Академията на Генералния щаб.

През периода 1947-1957 г. Ярузелски прави бърза офицерска кариера, авансирайки до най-младия генерал на Полша през 1956 г. Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на различни военни школи и пр., а през периода 1957-1960 г. е командир на 12 Мотострелкова дивизия в Шчечин.

Неговата политическа кариера започва през 1960 г., когато е назначен за шеф на Главното политическо управление на полската армия, а през 1965 г. става Началник на Генералния щаб. От 1968 до 1983 г. Войчех Ярузелски е министър на народната отбрана на Полша. През времето, когато Ярузелски е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968 г.) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.

Войчех Ярузелски постъпва в Полската обединена работническа партия през 1947 г., от 1964 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК), през 1970-1971 г. е кандидат-член на Политбюро, а от 1971 г. до закриването на партията – член на Политбюро на ЦК. На 18 октомври 1981 г. е избран за Първи секретар на ЦК на мястото на сваления Едвард Герек.

През периода 1961-1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша. През 1981 г. е избран за министър председател, през 1983 г. става Главнокомандващ на полската армия, а на 6 ноември 1985 г. е избран от Сейма за председател на Държавния съвет, отказвайки да приеме званието маршал на Полша.

През 80-те години Ярузелски предприема редица стопански и институционални реформи, в т.ч. включвайки в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главният инспиратор за провеждане на Кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.

През периода 1990-1991 г. е президент на Република Полша. По време на мандата си Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.

Името на Ярузелски най-често се свързва в въвеждането на военно положение в Полша на 13 декември 1981 г.