Горицко

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

---

Горицко Αγραπιδια
Горицко Горицко на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	250 (2001)
Надм. височина:	680 м
Геогр. положение:	сев. ш. изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Горицко или Горенци (на гръцки димотики: Αγραπιδια, Аграпидия или Αγραπιδιές, Аграпидес, катаревуса: Αγραπιδέαι, Аграпидее) е село в Република Гърция, в Дем Айтос, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 250 жители (2001). Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 48 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) и на един километър западно от демовия Айтос в подножието на рида Радош, част от планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

[редактиране] История

Горицко е старо българско село, в което през 19 век се заселват турци и българското му население го напуска. В селото има руини на стара църква „Свети Харалампи“. Според местна легенда името си Горенци носи от разпространените в околността круши горници. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Горицка е посочено като село с 35 домакинства с 85 жители българи.^[1] В 1889 Стефан Веркович пише грешно, че в селото живеят 50 български семейства (278 души).^[2] Гьорче Петров правилно определя селото като турско с 20 къщи.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Горенци има 100 жители турци и 35 жители цигани.^[3]

След Балканската война селото попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Неволяни и на негово място са заселени понтийски и тракийски гърци, бежанци от Турция. Селото е преименувано на Аграпидее. След Гражданската война в селото са заселени и малък брой колонисти от Епир.

Преброявания:

• 1913 - 114 жители
• 1920 - 162 жители
• 1928 - 102 жители
• 1940 - 190 жители
• 1951 - 190 жители
• 1961 - 219 жители
• 1971 - 200 жители

[редактиране] Външни връзки

• Официален сайт на Дем Айтос

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
2. ↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.

Дем Айтос (Аетос)
Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Долно Неволяни (Валтонера) | Зелениче (Склитро) | Любетино (Педино) | Прекопана (Перикопи) | Рудник (Анаргири) | Сребрено (Аспрогия) | Свети Тодор (Лимнохори) Исторически села в Дем Айтос (Аетос) Врабчин (Химадио) | Горно Новоселско (Ано Неа Коми) | Долно Новоселско (Като Неа Коми)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област