Айтос (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За едноименния град в България вижте Айтос.

Айтос Αετός
Айтос Айтос на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	857 (2001)
Надм. височина:	612 м
Геогр. положение:	40° 40' сев. ш. 21° 33' изт. д.
Пощ. код:	530 75
Тел. код:	23860-41

Айтос или Аетос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, център на едноименния Дем Айтос в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 535 жители (2001). Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината Вич.

[редактиране] История

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна.

В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 84 български семейства (429 души).^[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Айтос е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани. ^[3] Всички жители на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище. ^[4] След 1908 и изключение на две семейства, селото се връща под върховенството на Цариградската патриаршия.

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 785 жители, това от 1920 - 785, а това от 1928 - 941. В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с "изявено българско съзнание". Преброяването от 1940 година показва 1 189 жители.

В 1945 година в селото има 1 335 българофони, 1 185 от които с "негръцко национално съзнание", 50 с гръцко и 100 с "неустановено национално съзнание". Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война - в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана.

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 показват съответно 1 056, 1016 и 823 жители. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

В селото има две църкви - „Свети Георги“ от 1836 и „Свети Архангел Михаил“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември - Архангеловден. Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

↑ Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

Дем Айтос (Аетос)

Исторически села в Дем Айтос (Аетос)
Врабчин (Химадио) \| Горно Новоселско (Ано Неа Коми) \| Долно Новоселско (Като Неа Коми)