Зелениче

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зелениче Σκλήθρο
Зелениче Зелениче на картата на Ном Лерин
Данни
Население:	609 (2001)
Надм. височина:	650 м
Геогр. положение:	40° 37' сев. ш. 21° 30' изт. д.
Пощ. код:	530 75
Тел. код:	23860

Зелениче или Зеленич (на гръцки: Σκλήθρο, Скл̀итро, катаревуса: Σκλήθρον, Склитрон, старо Ζελενίτσι, Зеленици) е село в Република Гърция, в Дем Айтос в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 609 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 2.1 В Османската империя 2.2 В Гърция 3 Родени в Зелениче 4 Външни връзки 5 Бележки

[редактиране] География

Селото е разположено на 51 километра южно от номовия център Лерин (Флорина), на 5 километра югозападно от демовия Айтос и на три километра западно от езерото Зазерци в котловина в подножието на планината Вич на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Зелениче е едно от най-старите села в региона и датира от около 1300 година. В началото на 20 век Зелениче е голямо смесено българо-турско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Зеленич е посочено като село с 450 домакинства с 628 жители българи и 650 жители мюсюлмани.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Зелениче има 1 800 жители българи, 500 жители турци и 72 цигани. ^[2] Мнозинството от християнските жители на Зелениче са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 656 българи екзархисти, 192 българи патриаршисти и 102 цигани християни и функционират две български и едно гръцко училище. ^[3] Христо Силянов пише за Зелениче:

„Зелениче е красиво, голямо гурбетчийско село, което не прилича на мориховските. Обстановката в къщите е почти градска. Мнозина от мъжете носят панталони. Питоми, възприемчиви, радушни хора.“^[4]

[редактиране] В Гърция

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяването от 1913 година показва 2 232 жители, а това от 1920 - 2 219. В 1923 година турските жители на Зелениче - 170 семейства, 1 100 души - напускат селото за Турция. На тяхно място са заселени 739 гърци бежанци от Турция, 8 семейства - 53 от Мала Азия, 25 от Източна Тракия и 10 от Кавказ. В 1927 година селото е прекръстено на Склитрон (в превод Елхово). В 1928 година в селото има 1 437 жители, 346 от които бежанци. В 1932 година в Зелениче има 353 българогласни семейства, от които 326 са с "изявено българско съзнание".

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в Зелениче е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана.^[5] В 1945 година в селото има 1 000 българофонски жители, 700 от които с "негръцко национално съзнание" и 300 с "неустановено национално съзнание".

След Гражданската война 58 семейства от Зелениче емигрират. Преброяването от 1951 показва 1 153 жители, а това от 1961 - 1 084 жители. През 60-е години се засилва емиграцията отвъд океана. Преброяването от 1971 показва едва 853 жители. Според Тодор Симовски отношението между местното население с български произход и потомците на гръцките бежанци днес е 2:1.^[6]

В Зелениче има две църкви - „Свети Димитър“ (1864) и „Свети Георги“ (1867). Всяка година през август се провежда Фестивал на картофите.

[редактиране] Родени в Зелениче

• Георги Гизов (1905 - ?), български лекар, университетски преподавател
• Кочо Цонката (? - 1903), български хайдутин и революционер
• Лазар Биданов, български революционер
• Петър Стоянов, участник в Българското опълчение 1877 - 1878
• Стефан Димитров (1876 - 1905), български революционер

[редактиране] Външни връзки

• Официален сайт на Дем Айтос

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
3. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
4. ↑ Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.
5. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
6. ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егеjска Македониjа“, Скопjе 1998.

Дем Айтос (Аетос)
Айтос (Аетос) | Горицко (Аграпидиес) | Долно Неволяни (Валтонера) | Зелениче (Склитро) | Любетино (Педино) | Прекопана (Перикопи) | Рудник (Анаргири) | Сребрено (Аспрогия) | Свети Тодор (Лимнохори) Исторически села в Дем Айтос (Аетос) Врабчин (Химадио) | Горно Новоселско (Ано Неа Коми) | Долно Новоселско (Като Неа Коми)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област