Данък
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, елемент на бюджетния приход, който в едно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.
Съдържание |
[редактиране] Видове данъци
[редактиране] Според обекта
- Преки данъци – начисляват се и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците; биват:
-
- имуществени - данък върху сградите, данък върху МПС и др.
- подоходни - данък върху общия доход, корпоративен данък (или данък върху печалбата).
- Косвени данъци – събират се от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите; видове: данък върху добавената стойност (или данък върху оборота), мита, акцизи.
[редактиране] Според данъчната основа
- Прогресивни данъци - данъчното задължение се изменя прогресивно спрямо данъчната основа/ставка. Такъв данък в момента е данък върху доходите на физическите лица. С увеличаване на дохода, се увеличава и частта от него, която трябва да бъде удържана за данък
- Пропорционални данъци -Пропорционален е корпоративния данък, където ставката за 2007г.е 10% за всички данъчни субекти, подлежащи на облагане по ЗКПО.
[редактиране] Според (нивото) бюджет
- Републикански -В България това са корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, патентен данък, данък върху дивидентите, данък върху застрахователни и презастрахователни премии, данък върху представителните разходи, данък върху социалните разходи, данък върху разходите за леки автомобили по ЗКПО и т.н.
- Местни - данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства, такса за битови отпадъци, данък за придобиване на имущество по дарение и т.н.
[редактиране] По повтаряемост
- Еднократни
- Периодични
[редактиране] Елементи на данъка
Данъкът, като сложна система от отношения, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридиреско и икономическо значение. Елементите на данъчното обагане имат универсално значение, въпреки, че структурата на данъците е различна и техният брой е голям. Само при наличието на пълна съвкупност на елементите, задължението за палщане на данъка може да се счита за установено. Ако законодателят не е установил или не е определил макар и един от елементите, данъкоплатецът би имал правото да не заплаща данъка или да го заплати при удобен за него начин.
Елементите на данъка са:
- Данъчен кредитор - всяка власт, която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното. Тази власт може да бъде първична или делегирана. Първична е властта на държавата, а делегираната е властта на самоуправителните тела. В България данъчен кредитор е единствено държавата.
- Данъчен обект на облагане- Обект или предмет на облагане е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество, качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки, покупко продажби и др. Следователно, обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка. От обекта следва да се отличава източника на данъка - дохода или капитала на данъкоплатеца.
- Данъчен субект - Физическото или юридическото лице, което се намира в отношения на собственост, владение, с обекта на данъка. Субект е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Субект на данъка могат да бъдат местни или чужди лица. Икономическите отношения между данъкоплатеца и държавата се определят според принципа на постоянно местопребиваване или доходите се реализират на територията на страната или зад граница. В резултат на това се различават два вида субекти на данъка: резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани).
- Данъчен носител- Лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъкът се заплаща в бюджета. Ако данъчният субект и данъчният носител са различни лица, това е доказатеклсвто за т.нар. прехвърляемост на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци (ДДС, акцизите).
- Данъчен мащаб- определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойностни) и физически характеристики. При измерване на дохода или стойността на стоката се използват парични единици или други характеристики. Например, при един от най-старите данъци най-напред за мащаб е служил броят на огнищата (комините), по-късно броят на прозорците, етажите, кубатурата и сега стойността на сградата (имуществото)
- Данъчна единица - една постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер. Например, 100 лв. от дохода, 100 лв. от стойността на имуществото, 1 дка стопанисвана земя, 100 лв. от реализирания оборот (добавена стойност), конските сили при моторните превозни средства и др.
- Данъчна основа - представлява количествено изразяване на предмета на данъчното облагане. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчния размер (ставка). Данъчната основа може да бъде изразена като стойностна (парична) величина или в натурални измерители. Тя има особено важно значение, тъй като от точността на данъчната основа зависи и размерът на данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа бележи непрекъснато разширяване, с оглед на обхватността и справедливостта на данъчното облагане. Най-просто казано данъчната основа е сумата към която се прилага данъчния размер.
- Данъчен размер - величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено е в процент или абсолютна сума. Данъчният размер "свързва" данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период.
- Данъчно задължение- произведението на данъчната основа по данъчният размер. То представлява сумата, която определеният ор закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. Следователно, данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчния размер, а те, от своя страна, са променливи и зависят от идивидуалният избор на субекта (индивида).
- Данъчна преференция - Данъчните преференции (още наричани данъчни привилегии) се предвиждат в законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци, включително и като възможност да не се заплаща данък. Те не носят индивидуален характер, а се отнасят до хора с ниски доходи, инвалиди и др. Привилегиите се ползват за намаляване размера на данъчното задължение и за отсрочка или разсрочка на падежа.
Те се подразделят на:
- преотстъпване на данъка,
- необлагаеми доходи,
- данъчен кредит.
[редактиране] История
[редактиране] Амортизиране на данъка
Прилага се за прехвърляне на данъка върху недвижими имоти и ценни книжа. Постига се чрез закупуването на тези имоти и ценни книжа по цени по ниски от пазарните. Икономията се инвестира или внася в банката. В резултат на получената лихва се амортизира част от данъка.
[редактиране] Рентабилност на данъка
Ефективността или още т.нар., рентабилност на данъка е един от принципите на данъчното облагане. Ренатабилността се изразява в минимизиране на разходите по събиране на данъка. С колкото по малко разходи се събира един данък толкова по ефективен е той.
