Естествен спътник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета. Често срещано наименование на естествените спътници е "луна" (без главна буква).

В Слънчевата система има около 140 естествени спътника в орбита около деветте планети. Предполага се наличие на много повече, които се намират в орбита около планети от други слънчеви системи. Газовите гиганти имат обширна система от спътници, някои от тях с размери, сравними с тези на Земята. Меркурий и Венера нямат спътници, Земята има един (Луната), Марс има два, а Плутон има три, един от които - Харон - е с големи размери и понякога Плутон и Харон биват разглеждани като двойна планета.

[редактиране] Произход

Има множество теории за произхода на естествените спътници, като според най-разпространената версия те се формират от същия сгъстяващ се газово-прахов облак на протопланетарния диск, от който се формира главната планета. Въпреки това, обаче, има множество изключения, за които е известно или се предполага, че не са се сформирали по този начин. За някои спътници се смята, че са астероиди, уловени от гравитацията на планетата, че са раздробени части на по-голям спътник в следствие от сблъсък с друг обект, или че са откъснати части от главната планета в следствие на сблъсък с космическо тяло.

[редактиране] Орбитални характеристики

Повечето от спътниците имат еднакъв период на околоосно въртене и на въртене около планетата, затова те са винаги обърнати с една и съща страна към планетата. Изключение е Хиперион, който се върти хаотично поради множество външни влияния, както и външните сателити на газовите гиганти, които са прекалено далече от планетата, за да изпитат достатъчно силно гравитационно взаимодействие.

Естествените спътниците нямат свои спътници, тъй като поради еднаквия период на околоосно и околопланетно въртене, такава система би била нестабилна. Въпреки това, няколко спътника имат малки придружаващи ги обекти, намиращи се в точките на Лагранж (например Тетис и Дион -спътници на Сатурн.

Скорошното откриване на спътника Дактил обикалящ около 243 Ида потвърждава, че някои астероиди също имат спътници. Астероидът 87 Силвия има два спътника. Вижте спътници на астероиди за повече информация.

[редактиране] Спътници от Слънчевата система

Среден диаметър (км)	Известни спътници на								Други тела за сравнение^[1]
Среден диаметър (км)	Земя	Марс	Юпитер	Сатурн	Уран	Нептун	Плутон	Малки планети	Други тела за сравнение^[1]
5000-6000			Ганимед	Титан
4000-5000			Калисто						Меркурий
3000-4000	Луна		Йо Европа
2000-3000						Тритон			2003 UB₃₁₃ Плутон (планета-джудже)
1000-2000				Рея Япет Диона Тетида	Титания Оберон Умбриел Ариел		Харон		2005 FY₉ 2003 EL₆₁ 90377 Седна 90482 Оркус 50000 Кваоар
500-1000				Енцелад					1 Церера 20000 Варуна 28978 Иксион 2 Палада 4 Веста (други ТНО)
250-500				Мимас Хиперион	Миранда	Протей Нереида		S/2005 (2003 UB₃₁₃) 1 S/2005 (2003 EL₆₁) 1 S/2005 (79360) 1	10 Хигея 511 Davida 704 Interamnia (и много други)
100-250			Амалтея Хималия Тива	Феба Янус Епиметей	Сикоракс Пък Порция	Лариса Галатея Деспина		S/2005 (2003 EL₆₁) 2 (и много други ТНО)	(много други)
50-100			Елара Пасифая	Прометей Пандора	Калибан Жулиета Белинда Кресида Розалинда Дездемона Бианка	Таласа S/2002 N 1 S/2002 N 4 Наяда	Хидра^[2] Никта^[2]	Menoetius S/2000 (90) 1 (и много други ТНО)	(много други)
10-50		Фобос Деймос	Карме Метис Синопа Лизитея Ананке Леда Адрастея	Шиарнак Елена Албиорикс Атлас Пан Телесто Палиак Калипсо Имир Кивиок Тарвос Ижирак Ериапо	Офелия Корделия Сетебос Просперо Пердита Маб Стефано Купидон Франциско Фердинанд Маргарита Тринкуло	S/2002 N 2 S/2002 N 3 Самате		Linus S/2000 (762) 1 S/2002 (121) 1 Romulus Petit-Prince (moon) S/2003 (283) 1 S/2004 (1313) 1	(много други)
lпо-малко от 10			Най-малко 47	Най-малко 21				(много други)	(много други)

[редактиране] Бележки

↑ Тези обекти не са спътници и са включени само за сравнение.
↑ ^2,0 ^2,1 Диаметрите на спътниците на Плутон са слабо известни, но се предполага, че са между 44 и 133 км.