Карибска криза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карибската криза е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в Куба. Кризата започва на 16 октомври, 1962, когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент Джон Кенеди, разкриващи стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва тринадест дни по-късно на 28 октомври, 1962, когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Карибската криза се смята за момента, когато Студената война е била най-близо до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат "Карибска криза", американците "Кубинска ракетна криза", а кубинците "Октомврийска криза".
Съдържание |
[редактиране] Американското ядрено преимущество
Различни изчисления показват, че Америка има решително превъзходство над Съветския съюз през периода, водещ до Кубинската криза. Към края на 1962 Америка има огромно превъзходство по отношение на ядрените оръжия с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети Поларис. От своя страна СССР разполага със само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на Белия дом през 1962 и около 100 примитивни крилати ракети Фау-1 с малък радиус на действие, които могат да се изстрелват само от подводници на повърхността. Разработването на съветските Р-16 междуконтинентални балистични ракети значително се забавя след октомври 1960, когато в Катастрофата в Байконур загива целия технически екип и проекта изостава с година.
През 1961 Щатите започват разполагането на 15 ракети със среден радиус на действие Юпитер край Измир, Турция , които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Джон Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото със едновременно незасечимост и по-голяма огнева мощ.
Съветският премиер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
Съветски ракети със среден радиус на действие на кубинска почва със своя радиус на действие от 2000км могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи. Времето на полета на тези ракети е около 20 мин. В допълнение американските радарни системи, ориентирани към СССР ще няма да могат да засекат изстрелване от Куба
[редактиране] Разполагане на ракетите
Хрушчов изработва план за разполагане през май 1962 и към края на юли над 60 съветски кораба са на път за Куба, а някои вече пренасят военни товари. Джон Мъккон, директор на ЦРУ предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и Робърт Кенеди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара заключват, че Съветите няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане, и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.
[редактиране] Полетите на У2
През късния август самолет У2 фотографира серия установки за ракети земя-въздух, но на 4 ноември, 1962 това е опровергано от президента Кенеди пред Конгреса на САЩ. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември. Съветитe строят 9 площадки – 6 за SS-4 и 3 за SS-5 с радиус на действие 4 000км. Планираният арсенал е 40 стартови площадки, които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар с 70%. Това веднага e забелязано от кубинците и около 1 000 съобщения достигат Маями. Те са сметнати за фалшиви от Американското разузнаване.
Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври когато самолет У2 открива строителната плошадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите У2 показват, че 4 площадки са в бойна готовност. Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14те лица от изпълнителния комитет. Великобритания не е информирана до вечерта на 21 октомври. На 22 октомври в телевизионна реч, Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще и бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие .
[редактиране] Отговорът на Щатите
Разполагайки с доказателства за разполагането на ракетни бази в Куба, Кенеди свиква специална група от старши съветници на секретна среща в Белия дом. Тази група по-късно става известна като изпълнителен комитет на съвета за национална сигурност. От сутринта на 16 октомври, групата се среща често, за да разработи отговор на заплахата. Незабавното бомбардиране е отхвърлено в началото. Остава само възможността за дипломация, стеснявайки избора до морска блокада и ултимитализъм или пълномащабна инвазия. Избрана е блокада и е планирана инвазия, за която се мобилизират войници във Флорида. Но американското разузнаване греши в броя на съветските и кубински войници в Куба, вярвайки, че те са 10 000 и 100 000, а всъщност те са съответно 43 000 и 270 000. Също те не са наясно с факта, че 12 ядрени бойни глави са вече доставени и монтирани на артилерийски установки Фрог 3 Луна и могат да бъдат изстреляни при заповед на съветския командир на острова – генерал Плиев в случай на инвазия. Въпреки че не са директна заплаха за континентална Америка, инвазията вероятно ще е предшествана от ядрен удар с катастрофален резултат по настъпващите сили.
Това са няколко от проблемите относно морската блокада. Според Фидел Кастро няма нищо нелегално в ракетните инсталации; те със сигурност са заплаха за САЩ, но подобни ракети, насочени към СССР са разположени в Европа ( 60 междуконтинентални балистични ракети Тор в 4 ешелона близо до Нотингам във Великобритания; 30 ракети Юпитер в Италия и един ешелон в Турция) . Има известни притеснения за съветската реакция към блокадата, която може да се превърне в ескалиращ ответен удар.
Кенеди прави телевизионно обръщение към американския народ и към съветското правителство на 22 октомври. Той потвърждава присъствието на ракети в Куба и анонсира морска блокада като карантинна зона от 926км около кубинския бряг. Той предупреждава, че военните са подготвени за всяка възможност и осъжда СССР за секретност и лъжа. САЩ са изненадани от голямата подкрепа на своите европейски съюзници , по-специално от подкрепата на президента на Франция Шарл дьо Гол. Въпреки всичко, английският министър-председател Харолд Макмилан, както и по-голяма част от международната общност, не разбират защо не се търси дипломатическо решение.
На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН американският посланик Адлай Стивънсън опитва да принуди съветския посланик Велариан Зорин да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия със знаменитата си реплика „Не чакайте превода!”. След отказа на Зоркин, Стивънсън показва снимки направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни инсталации в Куба.
Хрушчов изпраща писма към Кенеди на 23 и 24 октомври твърдейки за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това, СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври, те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радио на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Кризата стига своя пик на 27 октомври когато самолет У2 (пилотиран от Рудолф Андерсън) е свален над Куба и друг полет на У2 в Русия е почти прихванат, когато се изгубва в Сибир. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Кенеди отговаря публично приемайки първата спогодба и изпращайки Робърт Кенеди в съветското посолство да приеме тайно втората. Ракетите Юпитер ще бъдат премахнати от Турция след 6 месеца. Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Думите на държавният секретар на САЩ Дийн Ръск "Бяхме се втренчили очи в очи и другия току-що мигна." са резултат от това решение.
Доволен от оттеглянето на ракетите Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.
