Марко Балабанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Марко Балабанов български учен и политик

Роден:	1837 Клисура, днес България
Починал:	16 юни 1921 София, България

Акад. Марко Димитриев Балабанов е български политик и публицист, един от основателите на Третата българска държава и член на Българското книжовно дружество. Той е първият външен министър на България.

Народен представител е в Учредителното (1879), в I (1879), IV (1884-1886), VIII (1894-1896) и XI (1901) Обикновени и в V Велико Народно събрание (1911). Той е председател на XI Обикновено Народно събрание.

[редактиране] Биография

Роден е в Клисура през 1837 г. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва гръцко богословско училище на остров Халки. През следващите години учи право в Атина, медицина в Париж, философия в Хайделберг и в крайна сметка завършва право в Париж. От 1870 работи като адвокат и журналист в Цариград и взима участие в създаването на независима Българска екзархия.

По време на Временното руско управление Марко Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879), след което се включва в Консервативната партия и е външен министър в първото правителство на България.

През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883) и отново външен министър в кабинета на Драган Цанков (1883-1884). Марко Балабанов преподава гръцки език и литература и право във Висшето училище в София (1889-1902), отново е дипломатически представител (в Румъния; 1902-1903).

Първоначално привърженик на Консервативната партия, през 1882 той преминава към Либералната партия, а след нейното разделяне през 1884 - към Прогресивнолибералната партия.

През 1881 г. става допълнителен член на Българското книжовно дружества, а през 1884 г. - пълен член. Преподава гръцки език и литература в Историко-филоложкия (1889-98 г.) и по римско и византийско право в Юридическия факултет (1892-99, 1900-02 г.). ^[1]

[редактиране] Библиография

„Турция и България“ (1869)
„Що е народност“ (1880)
„Войната за освобождението на България 1877-78“ (1881)
„Домашни забавления“ (в три части; 1884)
„Мемориал, поднесен в името на българския народ до шестех сили на Европа в 1876 г.“ (1885)
„Елинска христоматия с обяснения на български и с елино-българско словарче“ (в две части; 1892-1896)
„Завещанието на Сароглу пред атинските съдилища“ (1893)
„Йон Братиану 1821-1891 и признателна България“ (1903)
„Страници от политическото ни възраждане“ (1904)
„Граф Игнатиев. Спомени“ (1909)
„Българска колония в един остров“ (1910)
„От Солун до Белград. Пътни бележки и наблюдения“ (1910)
„Гаврил Кръстевич. Народен деец, книжовник, съдия и управител“ (1914)
„Философски и социологически съчинения“ (1986)

---	>>>	министър на външните работи и изповеданията (17 юли 1879— 6 декември 1879)	>>>	Григор Начович
Киряк Цанков	>>>	министър на външните работи и изповеданията (19 септември 1883— 11 юли 1884)	>>>	Илия Цанов