Коремоноги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Коремоноги | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Helix pomatia
|
|||||||||
| Класификация | |||||||||
|
Коремоногите (Gastropoda) са разнообразна група мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото. Тя се дължи на торзията - завъртане на трупа на 180° спрямо главата и крака, както и на завиването на черупката. В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено. Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта — периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите — варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края - апертура. Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво-завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор-пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий. Тялото е обособено на глава, труп и крак. Кожата съдържа много слузести жлези. Мантията образува различно развита мантийна празнина, в която се разполага мантийния комплекс от органи. Главата е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата - 1 или 2 чифта. Ако са 2 - единият от тях носи очите, а другият има осезателна функция. Трупът е неясно ограничен от крака. Кракът е добре развит, мускулест. Има плоска част за пълзене - стъпало и често педална жлеза, която изпуска специфичен секрет. Храносмилателната система е триделна. Започва от уста, устна празнина с радули, глътка, в която се изливат слюнни жлези, хранопровод, който при някои образува гуша, стомах, в който се отваря хепатопанкреасът, черво, задно черво, анус. Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета. Кнедиите биват бипектинантни и монопектинантни. Белият дроб се получава от напълно затворена мантийна празнина, освен в 1 отвор - пневмостома. Дъното на мантийната празнина е превърнато в мускулеста диафрагма. Kръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези. Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент - хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин. Отделителната система е представена от метанефридии, образуващи 1 или 2 бъбрека. Нервната система е съставена от 5 двойки ганглии, свързани с конективи при повечето гастроподи. Церебралните инервират главовата част, педалните - крака, плевралните - предната част на мантията, париеталните - хрилете, висцералните - вътрешните органи. Поради торзията се наблюдава хиастоневрия - кръстосана нервна система. Сетивните органи са добре развити: притежават очи, статоцисти, пипала с осезателна и обонятелна функция, осфадиуми. Повечето охлюви са хермафродити, срещат се и разделнополови (подклас Prosobranchia). Mного хермафродитни видове са протеандрични. Хермафродитната система се състои от хермафродитна полова жлеза, канал, свързан с белтъчна жлеза, камера на оплождането, семеяйцепровод, разделен на матка и семенен жлеб, простата, семепровод и яйцепровод, пенис и флагелум, пръстеновидни жлези, торбичка с любовна стрела, полова клоака. Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса. Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.
