Мъглен (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

Котловината Мъглен от сателит

Мъглен или Меглен (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска област в Егейска Македония, днес в Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.

В административно отношение днес областта е отделна епархия Алмопия в Ном Пела на административната област Централна Македония. На територията на Мъглен са демите Съботско (Аридеа) в западната част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната част. Главен град на областта е Съботско.

[редактиране] История

В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите - според древногръцката митология народ от гиганти.

През 6-7 век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. След завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 927 година българският преславски патриарх за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий ІІ. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези.

През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен ІІ ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.

Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на 18 век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:

Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи. (W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.)

В 1831 година френският консул в Солун Кузенери пише „Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници“. („Voyage dans la Macedoine par Cousinery. Paris 1831 2 vol.“) В края на 19 век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза.

След Балканската война през 1912 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват - най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Меглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Аспарта.

[редактиране] Влахомъглен

В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Тези села са населени с власи християни, а едно от тях - Нъте (Нотия) с власи мюсюлмани, изселени през 20-те години. Мегленорумънският или езикът на мъгленските власи - мегленитите се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са аромъни.

[редактиране] Литература

Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония. Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, 56 с.
Младенов, Кирил. Народни песни от Мегленско, Македонски преглед, 1936, № 3-4, с. 141-157
Capidan, Theodor, Meglenoromânii, Istoria şi graiul lor, vol. I, Cultura Naţională, Bucureşti, 1925
Capidan, Theodor, Macedoromânii. Etnografie, Istorie, Limbă, Fundaţia regală pentru literatură şi artă, Bucureşti, 1942.
Coman, Virgil, Meglenoromânii, Ieri şi azi, în revista „Magazin istoric”, an XXXVII, nr 10 (439), octombrie 2003, Bucureşti, p. 16-18