Натриева основа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Натриевата основа (NaOH, натриев хидроксид или сода каустик) е безцветен основен хидроксид с йоннокристален строеж. Гранулираният и ситнокристалният натриев хидрооксид имат бял цвят. Има плътност 2,130 g/cm3, Mr=40, tт=322°С и tк=1380°С. Кристалната му решетка е изградена от положителни натриеви йони (Na+) и хидроксидни йони (OH-). Натриевата основа е изключително хигроскопично съединение - има голяма разтворимост във вода, привлича и влагата от въздуха. При разтваряне във вода отделя топлина.
Натриевият хидроксид взаимодейства само с неметали от 7A група от периодичната система (по общо правило за всички основи):
2NaOH + Cl2 → NaCl + NaClO + H2O
Както и всички други основи, натриевата основа взаимодейства и с киселинни оксиди:
2NaOH + SО3 → Na2SO4 + H2O
Натриевият хидроксид се неутрализира с киселини:
NaOH + HCl → NaCl + H2O
При изваряване на мазнини с натриева основа се получава натриев сапун, който има приложение в битовата химия и промишлеността. Натриевият хидроксид се използва и в текстилната промшиленост.