Никта
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За спътника на планетата-джудже Плутон вижте Никта (спътник).
| Древногръцки богове |
|
|---|---|
| Титани и Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Изначални богове | |
Никта (на старогръцки Νύξ, Нюкс, на новогръцки Νύκτα, Никта или Νύχτα, Нихта, в превод нощ) в древногръцката митология е богиня, олицетворение на нощта. Никта е родена от Хаоса, заедно с бога на мрака Ереб, Ефир и Химера и се явява една от първичните сили. Никта е майка на много божества: Танатос (смъртта), Хипнос (съня с тежки видения), Ерида (богинята на раздора), Ату, Кери, Немезида (богинята на отмъщението), Мома (злословие и насмешка), Мойрите (богините на съдбата) и Хесперидите - все сили, държащи живота и смъртта.
Никта е живеела в Тартар. Там, където ежедневно се срещат нощта и деня, разменят местата си и обхождат земята. Там се намират и домовете на Танатос и Хипнос. Място, което Хелиос никога не вижда.
Никта участва в битката с титаните на страната на Олипийските богове. Изобразявана е със закрито лице и тъмни дрехи.
Върху северния фриз на Пергамския олтар е изобразена като млада жена с кълбо в ръка. Често държи в ръце невъстните Танатос и Хипнос
