Океан (митология)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Древногръцки богове |
|
---|---|
Изначални богове | |
Олимпийски богове | |
Морски божества | |
Хтонични божества | |
Други богове | |
Титани | |
Дванадесетте титани: | |
Океан и Тетия, | |
Хиперион и Тея, | |
Койос и Феба, | |
Кронос и Рея, | |
Мнемозина, Темида, | |
Криос, Япет | |
Синове на Япет: | |
Атлас, Прометей, | |
Епиметей, Менетей |
Океан в древногръцката митология е титан от първото поколение. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
[редактиране] Вижте също
- Родословно дърво на гръцки богове
- Океаниди- Списък на някои от децата на Океан и Тетия