Организация на страните износителки на петрол
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
ОПЕК е акроним на английското „Organization of the Petroleum Exporting Countries“ и означава Организация на страните износителки на петрол. Към днешна дата ОПЕК се състои от страните Алжир, Венецуела, Индонезия, Ирак, Иран, Катар, Кувейт, Либия, Нигерия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. От 1965 г. неговата централна дирекция се намира във Виена (Австрия). Принципните цели на организацията, според нейния устав, са: координация и уеднаквяване на петролните политики на страните членки и определяне на най-добрите методи за защита на техните индивидуални и групови интереси; намиране на начини и методи за осигуряване на стабилни цени на международния петролен пазар, с изглед за елиминиране на вредни и нежелателни ценови колебания; осигуряване на редовни, ефикасни доставки на петрол на консумиращите страни при постоянно запазване на интересите и необходимостта от стабилни доходи на произвеждащите страни и съответна възвръщаемост на капитала на инвестиращите в петролната индустрия.
[редактиране] История
Организацията на страните износителки на петрол е създадена по време на Багдадската конференция от 10 до 14 септември 1960 г. от Венецуела, Ирак, Иран, Кувейт и Саудитска Арабия. Към петте страни основателки по-късно се присъединяват други осем държави: Катар (1961), Индонезия (1962), Социалистическа народна либийска арабска джамахирия (1962), Обединените арабски емирства (1967), Алжир (1969), Нигерия (1971), Еквадор (1973, напуска през 1992) и Габон (1975, напуска през 1994).
[редактиране] Функции и цели
Целта на ОПЕК е една обща петролна политика, която да се пребори от внезапен спад в цените на петрола. Страните-членки на ОПЕК държат около две-трети от световния нефтен резерв. Те доставят 40% от световното производство и 50% от световния износ на нефт. Благодарение на ОПЕК, страните-членки получават значително повече за нефта, който изнасят. Миналата година 11-те страни в ОПЕК са получили доход от $338 милиарда от износ, което е покачване с 42% спрямо 2003 г. Тъй като световните продажби на петрол са в щатски долари, промените в стойността на долара имат влияние върху решенията на ОПЕК относно колко количество петрол да произведе. Например, ако доларът падне на нивото на другите валути, държавите в ОПЕК получават по-малък доход, причинявайки съкращения сред своята купуваща сила, защото продължават да продават в щатски долари.
След навлизането на еврото Ирак реши да продава своя петрол в евро вместо в долари. Това решение можеше да доведе до сриване на американската икономика ако беше последвано от другите страни-членки на ОПЕК. Решенията на ОПЕК оказват голямо влияние върху цените на петрола. По времето на енергийната криза от 73-та ОПЕК отказа да праща петрол на западни държави които подкрепяха Израел през Октомврийската война срещу Сирия и Египет. Това противоречие доведе до четворно увеличаване на цената на петрола, което продължи 5 месеца, започвайки от 17 октомври 1973. По-късно страните-членки на ОПЕК сключиха договор да увеличат цените на суровия нефт с 10%. Тогава държавите в ОПЕК се присъединиха към усъвършенстването на нов интернационален икономически ред, основан от страни-производители.
