Паскал (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паскал (Pascal) е структурен език за програмиране, създаден през 1970 година от проф. Никлаус Вирт (Niklaus Wirth) от Швейцарския национален технологичен институт. Основната му цел е била да служи като език за обучение, т.е. да бъде лесен за научаване и да учи на добър стил на програмиране. Езикът, кръстен в памет на френския математик Блез Паскал, се използва от широк кръг програмисти, като добива особена популярност при студентите и учителите заради простотата си.

В края на 80-те години е разработена обектно-ориентирана версия, наречена Object Pascal от фирмата Борланд (Borland), използвана по-късно в средата за разработване Delphi , която също е продукт на същата фирма.

Паскал напълно неоснователно е смятан от някои програмисти (познаващи само на теория така нареченият ANSI Pascal - първоначална реализация на езика) на C или С++ за език-играчка, тъй като поставя "ограничения" върху това, което може да се постигне (макар че такива на практика отсъстват в почти всички съвременни реализации на езика), както и обезопасяването, което намалява бързодействието. С обезопасяването при работа с низове и масиви в Паскал се избягват типични за програмите на С грешки от използване на незаделена или чужда памет. Когато е нужно бързодействие, тези проверки в Паскал могат да бъдат изключвани, чрез командни ключове на по-известните компилатори.

[редактиране] Примерни програми

Hello, world

program HelloWorld(input);
 
begin
   Writeln('Hello, World!');
end.

Самоизписваща се програма:

const a:string='const a:string=;begin insert(#39+a+#39,a,16);write(a) end.';begin insert(#39+a+#39,a,16);write(a) end.

[редактиране] Компилатори

UCSD Pascal - компилатор от Паскал до псевдокод. Най-известен в България е вариантът за Apple II/Правец 82, който включва операционна система със среда за разработка, компилатор и интерпретатор на псевдокода.
Free Pascal — 32/64-битов компилатор за Pascal. Поддържа различни процесорни архитектури (i386, AMD64, PowerPC, Sparc, ARM, m68k) и операционни системи (GNU/Linux, FreeBSD, Windows, Mac OS X и други). Съвместим е с диалектите Borland Pascal и Delphi. Самият компилатор е написан на Pascal (така че компилира себе си). Разпространява се свободно под GNU GPL лиценз.
Turbo Pascal — Най-популярният Pascal компилатор през 80-те и началото на 90-те.
Borland Delphi — Популярна среда за разработка на приложения под Windows.
GNU Pascal — Написан е на C и използва gcc като back-end. Работи на различни процесори и операционни системи. Поддържа ANSI/ISO стандарта за Pascal и е също до голяма степен съвместим с Turbo/Borland Pascal. За сметка на това съвместимостта с Borland Delphi е доста ограничена. Разпространява се свободно под GNU GPL лиценз.
Virtual Pascal — Безплатен, но не е с отворен код. Съвместим е с Turbo Pascal и от части с Delphi 2. Поддържа OS/2, Windows, DOS и донякъде Linux. Компилаторът вече не се разработва.