Плиний Млади

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плиний Млади древноримски политик и писател

Роден:	? 61 Комо, Италия
Починал:	? 113 Витиния, Древен Рим

Плиний Млади (пълно име: Гай Плиний Цецилий Секунд; (на латински Gaius Plinius Caecilius Secundus), роден 61 или 62 г. в Комо, Италия и починал през ок. 113 във Витиния е бил древноримски политически деец и писател.

Съдържание

1 Биография
2 Писмата на Плиний
3 Ораторското изкуство на Плиний и други библиографски паметници
4 Външни връзки

[редактиране] Биография

Роден е в гр. Комо в богато семейство. Баща му, Луций Цецилий Цилон, заемал важна длъжност в града, а майка му Плиния, била сестра на Плиний Стари — известен античен държавен деятел и автор на енциклопедическата «Естествена история». Плиний рано губи баща си и бива осиновен от чичо си, който му дава превъзходно образование. Освен Плиний Стари, негов учител е бил и Виргиний Руф - древноримски военен и политически деец, който неколкократно отказал титлата император, предлагана му от войската. В началото на 70-те години отива в Рим, където изучава красноречие в риторското училище под ръководството на Квинтилиан и Никет Скодра. На 18-19 годишна възраст започва адвокатска дейност в Cъда на центумвирите.

Плиний се представя отлично и бързо преминава по цялата йерархическа стълбица на държавните служби (магистратури - curosus honorum). През 81 г. бил назначен за жрец на култа към императора, през 82 г. за военен трибун в Сирия, през 83 г. — за началник на конница, през 89 — за квестор, през 92 става претор, а през 94 г. — префект на военната хазна. Всички тези постове Плиний заема по времето на управлението на Домициан, но само смъртта на владетеля го спасила от екзекуция заради донос. При император Нерва бил назначен за префект на Сатурновата хазна.

Император Траян включил Плиний сред приближените си. През 100 г. Плиний бил назначен за консул, а през 103 г. е избран в авгурската колегия. Заемал е и отговорната длъжност наблюдател на Тибър (superintendens). До последните си дни не изоставя адвокатската си практика и участва в съдебни процеси. Бил три пъти женен (запазени са писма, адресирани до последната му жена — Калпурния), но нямал деца. Притежавал няколко вили в Италия, в това число две близо до родния му град Комо, наречени «Трагедия» и «Комедия». И досега се правят опити за реконструкция на тези вили по описанията на самия Плиний. Въпреки, че прекарвал голяма част от времето си в Рим, Плиний не забравял за жителите на Комо, бил патрон на града и жертвал много пари за развитието му. С негови средства в Комо била построена библиотека.

През 110 г. Плиний бил назначен за императорски легат в провинция Витиния с отговорното поръчение да изкорени корупцията, но там починал скоропостижно. Точната дата на смъртта на Плиний и мястото на погребението му са неизвестни.

[редактиране] Писмата на Плиний

Между 97 и 109 г. Плиний публикувал 9 книги със свои писма. Всички те са достигнали до наши дни и са образец на епистоларния жанр. Писмата са адресирани до различни хора: с някои от тях Плиний споделя ежедневните си грижи, с други разсъждава за поезия, с трети обсъжда политически събития. Писмата на Плиний са незаменим източник на информация за живота и устройството на Римската империя от времето на Домициан, Траян и Нерва.

В писмата си до Тацит Плиний разказва за изригването на Везувий през 79 г., чийто свидетел става лично (Писма, VI-16, VI-20). Описва огромния облак, надигнал се над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни и земетресението, довело до появата на цунами. Плиний описва смъртта на своя чичо, който побързал да изследва необичайното природно явление. Първоначално той се отправил натам с ескадрата, чийто командир бил по това време, но после той слязъл на брега, където «от плътните изпарения спряло дишането му ».

Десетия том от писмата на Плиний съдържа преписката му с император Траян, с който имал твърде близки отношения. Плиний се съветва с владетеля по проблемите във Витиния, съобщава му за разкрити факти на корупция. Освен това в писмата на Плиний до Траян е едно от най-ранните писмени упоменавания за християните. Плиний разказва за някои християнски обреди, за това, с каква твърдост християните отстоявали религията си и не желаели да почитат култа към императора. Плиний се колебаел, дали да обръща внимание на анонимни доноси обвиняващи християни, и търси съвет от императора. Траян оправдава подхода му и го съветва да не обръща внимание на доносите.

[редактиране] Ораторското изкуство на Плиний и други библиографски паметници

В 14 годишна възраст Плиний написва първата си трагедия на гръцки език. За нея той споменава в писмата си: «не зная, какво беше; наричаше се трагедия» (Писма, VII-42). Сериозно внимание Плиний Младши отделял на стихотворенията си, които според неговите думи съвременниците му ценяли толкова високо, колкото и поезията на Тацит, но не са се запазили до наши дни.

Плиний бил превъзходен оратор. В писмата си той обръща особено внимание на нюансите на ораторското изкуство. В съчиненията му е забележимо подражанието на стила на Цицерон. Многобройните съдебни речи на Плиний били издавани и се ползвали с висока популярност (в това число обвинителната реч против испанския наместник Бебий Маса, но до нас е достигнал само «Панегирик за император Траян» — хвалебствена реч, която Плиний произнася след като е избран за консул. В нея Плиний разказва за нововъведенията на Траян в областта на законите, търговията, военната дисциплина и правосъдието. Въпреки откровено хвалебствения характер на речта (такива речи били задължителни при встъпване в длъжност, дарена от императора), Плиний като цяло правилно оценява управлението на Траян. В писмата си той го нарича «най-добър владетел » (optimus princeps).