Саксофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Саксофонът (от френски saxophone, създадено от личното име Sax + гръцката дума φωνή — „звук“) е духов музикален инструмент, който спада към групата на дървените духови инструменти, но още от самото си създаване е бил изработван от метал — пакфонг (сплав от мед, никел и цинк) или томлак — томпакова мед (сплав от цинк и мед или от месинг). Може да се изработва и от злато. Външната страна е никелирана (посребрена или позлатена), а за запазване на покритието се нанася лек пласт от лак. Мундщукът се прави от метал, изкуствени материали или слонова кост. Тръбата е с коническо сечение. Притежава широка мензура.

Изобретен е от белгиеца Адолф Сакс, живял в Париж през 19 век — виртуоз, владеещ няколко инструмента. Идеята му била да създаде универсални инструменти за тогавашните духови оркестри като естествена връзка между дървени и медни духови инструменти.

Саксофонът бил констуиран през 1841 г. и се използвал главно във военните духови оркестри. Има осем разновидности: сопранино, сопран, алт, тенор, баритон, бас, контрабас, субконтрабас. Най-често се използват алт-саксофона и тенор-саксофона.

В симфоничния оркестър е бил използван рядко. Включен е в творби на Бизе, Масне, Маербер, Барток и др. Използва се и от съвременни композитори, включително български.

През 20-те години на 20 век навлиза в джазовата и танцова музика с типичен състав: 2 алт, 2 тенор и 1 барито.

Саксофонът е с кларинетен мундщук с октавово пренадуване с Бьом клапанна система.

Музикантите, свирещи на саксофон, се наричат саксофонисти (ж.р. саксофонистки).