Токамак
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Думата "токамак" е съкращение от руския израз "тороидальная камера в магнитных катушках". Токамакът в действителност е експериментално устройство с тороидална форма, т.е. подобна на кравай, в което се създава и удържа термоядрена плазма. Главната цел на провежданите експерименти е да се постигне управляем термоядрен синтез, който е един от най-перспективните бъдещи енергийни източници. Синтезът се състои в сливане на ядрата на деутерий и тритий, които са изотопи на водорода и могат да се извличат от водата, като в резултат се получава хелий и се освобождава термоядрена енергия подобно на процесите в Слънцето. За да протече описаната реакция в токамака, йоните на деутерия трябва да се нагреят до стотици милиони градуси. За удържането им при тази температура е необходимо да бъде приложено магнитно поле и да се индуцира ток в плазмата в тороидална посока. Магнитното поле се създава чрез вертикално ориентирани бобини, обхващащи токамака, а плазменият ток се генерира индуктивно, като плазмата играе ролята на вторична намотка на соленоиден трансформатор. Алтернативно високотемпературната плазма може да се удържи и като се приложи магнитно поле със специална геомерия в т. нар. стеларатори.
Най-големите в света токамаци са следните:
- JET (Joint European Torus), Великобритания
- DIII-D, САЩ
- ASDEX Upgrade, Германия
- JT60-U, Япония
- Tore Supra, Франция
Международният токамак ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) е планиран да бъде изграден в Кадараш (Cadarache) във Франция, близо до Екс ен Прованс и ще бъде един от най-големите международни научни проекти. Целта на ITER е да демонстрира потециала на термоядрения синтез в посока на намиране на нови начини за задоволяване на все по-нарастващите нужди от електрическa енергия.
