Церово (Ном Лерин)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Церово.
| Церово Κλειδί |
|
|---|---|
  Церово
Церово на картата на Ном Лерин
|
|
| Данни | |
| Население: | 139 (2001) |
| Надм. височина: | 872 м |
| Геогр. положение: | 40° 45' сев. ш. 21° 38' изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Церово (на гръцки димотики: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, старо Τσέροβο или Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон) е село в Република Гърция, в Дем Суровичево (Аминдео), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 139 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 23 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли или Кили дервент между най-източните склонове на Вич и Малка Нидже.
[редактиране] История
В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г.пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестийския цар Арабей.
В края на 19 век Церово е чисто българско село. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Церово има 30 домакинства със 76 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в Церово в 1900 година живеят 300 българи християни.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на 20 век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[3]
През 1912 година след Балканската война Церово попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна Тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.
По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион. Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на "доказаните българи" в селото.
Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 "българофонски" семейства, като 65 от тях "изявени българомислещи". В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с "негръцко съзнание" и 200 с "неустановено национално съзнание".
Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.
[редактиране] Преброявания
[редактиране] Родени в Церово
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
 |
Дем Суровичево (Аминдео) |  |
|---|---|---|
| Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди) | ||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
